20 години след края на СССР - опасения от нов застой

Франс прес

Преходът на Русия към пазара след края на Съветския съюз бе съпроводен и с надежди, и с разочарования. Плановата икономика и оскъдицата изчезнаха, но се появиха олигарси и милиони бедняци, а благосъстоянието на новата средна класа все още зависи твърде много от петролната рента.

По ирония на съдбата 20-ата годишнина от края на съветския режим настъпва в момент, когато западните икономики срещат трудности и с удоволствие биха приели помощ от Русия - най-големия световен производител на газ и петрол. Това е предимство за федерацията, но и твърде голяма слабост, тъй като я прави уязвима за евентуален спад в цените на горивата.

Спадът на курсовете през 80-те изигра решаваща роля за срутването на СССР - постави на колене икономиката му, блокирана вече от оръжейната надпревара, слабата конкурентоспособност на промишлеността и недостига на най-елементарни потребителски стоки.

Падането на комунистическия режим през 1991 г. поставя началото на ентусизиран преход към пазарна икономика. Новият президент Борис Елцин се обкръжава с екип от млади либерали, закърмени със западни представи, и убедени, че ще могат да тласнат страната към пазарна икономика чрез “шокова терапия”.

Освобождаването на цените обаче предизвиква галопираща инфлация и стопява спестяванията на руснаците. Така неговият инициатор Егор Гайдар - млад икономист, поставен начело на кабинета, си навлича откритото и трайно враждебно отношение на част от населението.

За свое оправдание той изтъква, че е успял да спаси страната от глад и гражданска война, при все че хазната е била празна. Хората не помнят с добро и масовата приватизация. Всеки гражданин, бил той селянин, работник или чиновник, получава “приватизационен чек”, отговарящ на дял от националното стопанство. Операцията обаче се проваля - повечето руснаци не знаят какво да правят със своя “ваучер”. Далновидни предприемачи ги изкупуват на безценица с хиляди.

Под натиска на един консервативен парламент и напълно разочарованото обществено мнение Гайдар е заместен с бившия съветски апаратчик Виктор Черномирдин, който после - през 1994 г., окончателно е отстранен от властта. Настава време, когато властта в Русия започва да сключва “споразумения” с бизнесмени, чието влияние все повече нараства - “олигарсите”.

Чрез участие в непрозрачни търгове “олигарсите” успяват да сложат ръка върху някои перли на руската икономика, по-специално от минния и петролния сектор - в замяна президентът Елцин получава подкрепа от тях и техните медии. И докато населението едвам свързва двата края, “олигарсите” парадират с богатствата си. Разочарованието достига своя връх през 1998 г., когато страната обявява фалит.

През следващата година обаче цените на петрола се вдигат отново, създавайки нови перспективи - това е добре дошло за Владимир Путин, поел кормилото на властта през 2000 г. Равнището на живота се възстановява, започва лудо строителство, светват рекламите на нови и нови магазини, все по-голяма част от населението вкусва от благата на потреблението и се впуска в пътешествия.

Рейтингът на Владимир Путин светкавично скача, още повече че е вкарал в пътя олигарсите и е хвърлил в затвора един от тях, демонстрирал политически амбиции - Михаил Ходорковски.

Русия бележи все по-голям икономически растеж, но властите постоянно отлагат структурните реформи. Междувременно корупцията чупи рекорди, а по последни данни вече 20 милиона руснаци живеят под прага на бедността.През 2009 г. световната икономическа криза удря с пълна мощ и Русия.

После страната успява отново да тръгне нагоре, но обещанията на президента Дмитрий Медведев за модернизация не вдъхват особено доверие. Още повече след изявлението на Владимир Путин, че през 2012 г. смята отново да се върне в Кремъл, което породи дори опасения от нов “застой”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: