Тридесетгодишните в Гърция - обречени на зависимост от родителите

Франс прес

Мария е на 30 години и е преминала през етапите, които би трябвало да я предпазят от икономическите проблеми. Тя е завършила висше образование, работила е непрекъснато първо във Великобритания, а после в Гърция. И въпреки това тя вижда как около нея препятствията се умножават.

Седнала в дневната на новия си апартамент в северната част на Атина, Мария пуши цигара след цигара, които сама си свива, и критикува, скандализирана, икономическата и социалната обстановка в страната, която според нея прилича на атака срещу гръцката средна класа.

“За наема на жилището плащам 550 евро. Това е прекалено много за 60 квадрата. В месеците, в които плащам и за парното, което ползвам само по три часа на ден, сметките ми за комуналните услуги излизат по 200 евро месечно. Без да броим таксите за входа и за асансьора. Накрая ми остават 450 евро за други разходи”, разказва младата жена, която е родена в Солун.

Мерките за икономии, които гръцките власти прилагат една след друга от 2009 г. насам, включват повсеместно повишаване на данъците и на таксите върху електричеството и потреблението, което намали значително покупателната способност на гърците. Вече четири години инфлацията не спира да расте на фона на рецесията.

Въпреки че не е засегната, защото е само наемателка, Мария критикува създаването на нов данък върху недвижимото имущество, наложен спешно от правителството през септември под натиска на международните кредитори. Той напомня на гърците за харач - налога, създаден по времето на османската окупация на страна и изплащан от немюсюлманското население.

Във вторник гръцкият парламент гласува бюджета за 2012 г., включващ още мерки за икономии и Мария сега се пита как ще преживее идните месеци. “Човек никога не знае какво ще се случи”, казва тя. “Сега до двайсето число на месеца имам пари. Но след това ми се налага да искам пари от родителите си”, признава Мария.

Подобно на много гърци и Мария замина, когато беше на 21 години, да учи във Великобритания. В продължение на 5 години тя учи информатика и завърши магистратура, стана инженер и започна работа в местна фирма. “През 2008-2009 г. кризата удари Англия. Шефовете отказваха да ни увеличават заплатите и аз едва свързвах двата края”, казва Мария.

Загърбвайки предупрежденията на нейните приятели които й казваха, че в родината си ще печели едва 800 евро на месец през 2009 г. Мария започва да търси работа в Гърция по интернет и накрая намира място в телекомуникационна фирма в Атина, където работи и сега. Но тя се чувства под все по-голямо напрежение.

“Редовно ми се случва да работя нощем. Но не ми плащат никакви допълнителни пари за това. Няма никакви изгледи за повишаване на заплатата. Много хора са принудени да работят допълнително, защото се страхуват, че ще загубят работата си, но тези допълнителни часове не им се плащат”, разказва Мария. Според нея проблемите на Гърция се коренят в различията и неразбирателството между поколенията.

“Вчера се карах със собственичката на апартамента ми, която е на над 70 години. Помолих я да ми намали наема с 50 евро месечно, но тя не поиска. Каза ми, че ако не ми харесва, мога да напусна. Възрастните хора в Гърция нямат контакт с обществото. Те живеят тероризирани от онова, което виждат по телевизията и излизат само на пазар или на лекар. Наемодателите на 40-50 години се съгласяват да намаляват наемите”, споделя Мария.

Въпреки това тя не иска да напуска родината си. “Там, където е културата ми, е животът ми. Какво ще стане с Гърция, ако всички си тръгнат”, пита младата жена.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: