Светият престол и бъдещето на ЕС

Светият престол внимателно и посредством различни свои структури следи и анализира политиката на Европейския съюз, особено в нейните социални и икономически измерения.

Във Ватикана тази дейност се осъществява главно от Папския съвет за справедливост и мир в тясно сътрудничество с Държавния секретариат, който най-често е сравняван по функции с правителство на светска държава.

Папският съвет за справедливост и мир е натоварен да развива и разпространява социалната доктрина на Римокатолическата църква, в която централно място заемат отношенията между наемните работници и техните работодатели.

Той събира и анализира данни за социалната справедливост, заплахите за мира и нарушенията на правата на човека, и при необходимост информира епископите за направените заключения. Наред с това поддържа връзки с международни католически и некатолически организации и институции, които са ангажирани с утвърждаването на ценностите на справедливостта и на световния мир.

Извън Ватикана най-близки отношения с ЕС поддържа Комисията на епископските конференции от Европейската общност (КОМЕСЕ). Създадена е през 1980 година на мястото на Европейската католическа пастирска информационна служба (СИПЕКА) за връзка с тогавашната Европейска общност. Всяка година тя организира есенна пленарна асамблея с участието на високопоставени представители на ЕС, на други международни организации, на академичния свят и на деловите среди.

Последният анализ на Папския съвет за справедливост и мир изтъква решаващата роля на Съединените щати за избухването през 2008 година на световна икономическа криза. Либерализмът, който не приема държавна намеса на финансовите пазари, тласна към фалит важен международен финансов институт с надеждата, че по този начин ще бъде ограничена кризата и нейните последици.

За съжаление този ход предизвика епидемия от недоверие и неговото верижно повторение наложи държавна намеса под различни форми, която на места надхвърли 20 процента от брутния национален продукт с катастрофални последици за производството, световната търговия и работната заетост.

Ватиканските експерти определят икономическия либерализъм като идеология, която има претенциите, че заимства от теорията за пазара и така наречените закони за капиталистическо развитие, като извежда до крайност някои техни аспекти. Тази идеология предварително сама определя законите на пазара и на икономическото развитие, без да се съобразява с действителността, като рискува да се превърне в инструмент, подчинен на интересите на страните, които се ползват с икономически и финансови предимства.

Папският съвет смята, че опасността от идеологията на либерализма е допълнително подсилена от идеологията на индивидуалните облаги, която постулира, че всяка лична печалба води цялото общество към благоденствие.
Тук се намеси лично папа Бенедикт Шестнадесети, който в социалната си енциклика изтъкна, че настоящата криза не е само икономическа и финансова, а е преди всичко от идеологическо и морално естество.

“Икономиката в действителност има нужда от етика, за да функционира правилно, но не от каква да е етика, а от онази, която е привързана към личността,” се посочва в енцикликата, която дефинира и остро критикува нововъзникналата идеология на технокрацията.

Критиката на папата не е насочена към техническия прогрес и към прилагането на високи информационни технологии в икономиката и финансите. Той съзира опасността от идеологията на технокрацията в абсолютизирането на ролята на технологиите и принизяването на моралните ценности, които мотивират личността при вземането на решения във финансово-икономическата сфера и не могат да бъдат заменени с бездушни и променливи технически параметри.

Тези критични анализи извеждат до първото предупреждение към ЕС и към всички, които са призвани да измъкнат света от кризата. Категоричен е изводът, че съвестта не може да приеме едни страни да просперират за сметка на други.

Следователно, ако не се намери противодействие на различните форми на несправедливост, тогава отрицателните социални, политически и икономически последици ще предизвикат обстановка на растяща враждебност и преминаване към насилие, което ще подкопае основите дори на най-стабилните демократични институции.

Светият Престол предлага и конкретни мерки, като поставя начело реформата ...

Свързани новини: