ГЕРБ игнорира дебата за финансовия пакт на ЕС, но иска консенсус за вътрешния фискален борд

Премиерът не дойде в парламента да обясни защо България подкрепи новия европейски пакт за финансова стабилност, а вместо него бе изслушан външният министър Николай Младенов, който призова за "търпение" и "премерени изказвания" по темата, защото дискусията тепърва предстои. Той обаче увери, че България няма да плаща за спасяването на еврото и няма да допусне намеса в данъчната си политика. Според ГЕРБ тази ненамеса на ЕС в данъчната ни политика ще се гарантира с промените в българската конституция и въвеждането на т.нар. фискален борд.   След като на четири последователни гласувания отхвърлиха искането на всички опозиционни парламентарни сили за изслушване на премиера, накрая от ГЕРБ призоваха опозицията за консенсус по конституционните промени за въвеждането на вътрешен фискален борд.   Преди това външният министър говори за срещата на върха на ЕС от края на миналата седмица. Тогава бе постигнато съгласие 17-те държави от еврозоната и още няколко страни членки на ЕС да обмислят и потвърдят в рамките на 10 дни предоставянето на допълнителни ресурси на МВФ в размер до 200 млрд. евро под формата на двустранни заеми, за да се гарантира, че МВФ разполага с необходимите ресурси за справяне с кризата. Принципно съгласие дадоха 6 страни извън еврозоната, включително и България.   Изслушването на Младенов вместо Бойко Борисов предизвика недоволството на опозицията. Меглена Плугчиева от Коалиция за България отбеляза, че самият Младенов не е присъствал на срещата, само е изчел информацията, достъпна в интернет.   Опозицията поиска формирането на обща национална позиция за предстоящите преговори в Европа за новите бюджетни правила. Младенов заяви, че все още не е дошло времето за това.   Правителството не е поело ангажимент и няма да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната чрез МВФ и няма да допусне данъците в страната да бъдат променени на общоевропейско ниво, декларира външният министър.   Той обясни, че около 150 млрд евро ще осигурят страните от еврозоната, а други 4- 5 държави членки на ЕС, като Швеция, Дания Чехия и Полша ще съберат останалите около 50 млрд евро.   Външният министър посочи още, че в пакта "Евро плюс" няма текст, който да задължава държавите да уеднаквят корпоративния данък и националните данъци няма да бъдат променени отвън.   "В Европейския съвет винаги сме подчертавали държавите да следват собствена данъчна политика. Не може от Брюксел или отвън да ни наложат данъци, с които не сме съгласни и с тази позиция страната ни не е сама в ЕС", каза Младенов.   Той посочи, че правителството няма да ангажира България и да вземе решение без съгласуване с Народното събрание за подписване на споразумението за стабилизиране на еврозоната, предлагано от Брюксел и страната ни е била третата след Чехия и Швеция, която е заявила, че решение не може да се вземе без консултации с парламента.   Синята коалиция настоя кабинетът да внесе рамка за преговорите си с ЕС   От Синята коалиция обаче настояха правителство да внесе в парламента документ, в който да е представена рамка на поведението и на действията му при преговорите.   "Най-слабото място във вашето изложение е формата на консултации с българския парламент. Тя е абсолютно недостатъчна и настояваме българското правителство да влезе със собствен документ по времето на преговорите в Брюксел и какво то иска да постигне като рамка", настоя лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.   По-рано тази седмица от ДСБ заявиха, че България не може да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната, поне докато не приеме еврото, и се обявиха против увеличаването на данъците или въвеждането на "европейски данък, представени като хармонизация на данъчната политика в ЕС" и за изготвянето на национална позиция.   Младенов заяви, че ако има нужда от ясен мандат, на база на конституцията и законодателството правителството ще дойде в НС да го обсъди с депутатите, но това ще стане в момента, когато процедурата наближи.   До март държавите членки, които имат национално съгласие трябва да постигнат междуправителствено споразумение за по-строги бюджетни правила.   Младенов съобщи, че следващите седмици се очаква конкретна информация по юридическата рамка на споразумението и първоначалния му проект като основа за водене на преговори.   Младенов каза още, че България не е договаряща се страна по европейския механизъм за стабилност и не е поемала ангажименти и за доброволен финансов принос към този механизъм. "България няма задължение и не възнамерява да предоставя допълнителни финансови ресурси на МВФ. Нашият дневен ред е, изпълнявайки задължението си, което имаме на базата на присъединяването на България към ЕС, да станем част от еврозоната, да го направим по такъв начин, по който да защитим това, което е важно за България. Докато е на власт това мнозинство в Народното събрание няма да се съгласи да отстъпим националния си суверинитет затова някой друг освен българското Народно събрание да определя данъците в България. Именно затова моля уважаемите парламентарни групи за проява на търпение, за проява и на внимание предвид сериозността и деликатността на темите, които се дискутират в момента", декларира министърът. Опозицията иска сериозен дебат по европейския дневен ред Иван Костов изтъкна от своя страна, че държавите със сериозни дългове не могат да ги преодолеят чрез златното правило, което се обсъжда, да не надвишават лимита на бюджетния дефицит от 3%.   "Тези страни трябва да формират значителен бюджетен излишък, за да могат да спрат нарастването на дълга. Трябва да е ясно това на хората, няма смисъл да се крие", заяви Костов.   Той посочи още, че проблемът на българското правителство е как да бъде стабилизирани валутният борд и банковата система на страната при положение, че в Европа вилнее криза.   "Тук можете да направите много и очакваме честен дебат по тези въпроси. Иначе допускате огромен риск към българската икономика", посочи лидерът на ДСБ.   Меглена Плугчиева от Коалиция за България заяви, че изявлението на външния министър е закъсняло и е липсвал дебат преди заседанието на Европейския съвет на 9 декември.   "След като имаме претенциите да сме пълноправен член на ЕС, ние трябва да се държим не само като изпълнител, на който му се свеждат за изпълнение указания, а трябва да дадем нашия принос в този дебат", посочи Плугчиева.   Това е потъпкване на Лисабонския договор и на конституцията, заяви тя и припомни, че НС не е давало мандат на правителството нито в комисиите, нито в зала.   ГЕРБ искат консултации с опозицията за фискалния борд   След изслушването на Младенов парламентарнага група на ГЕРБ покани чрез медиите останалите политически сили в НС и независимите депутати да започнат консултации по предложението за въвеждането на фискален борд чрез промяна на конституцията. Искра Фидосова заяви, че постигането на консенсус в Народното събрание ще даде силна позиция на правителството пред европейските ни партньори. "Защото в този пакт за финансова стабилност за промени в Конституцията ние сме записали текст, с които законите, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите или се променят данъчните ставки на съществуващите закони, включително и корпоративния данък, за да може да стане само с квалифицирано мнозинство от 2/3. Смятаме, че това ще гарантира интересите както на българските граждани, така и на българския бизнес и ще даде наистина една по-сериозна позиция да защитим нашите интереси", каза Фидосова. "Промените в конституцията...ще гарантират суверенитет, ще покажат, че няма да допуснем налагането на нови правила", допълни тя. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) увери, че България дискутира присъединяване към европейския фискален пакт. "Категорично ви заявявам, че този фискален пакт засяга в частта финансови ангажименти единствено и само страните членки на еврозоната, които имат задължение и право да търсят решение за спасяване на европейската валута. България, като страна извън еврозоната, би могла да се присъедини. Само че вие разбирате, че едно такова решение би довело до един сериозен финансов ангажимент за България и на този етап ние не дискутираме подобен ход", каза тя.        

Прочети цялата новина

Свързани новини: