Европа между мелодрамата и трагедията

в. Файненшъл таймс

На пръв поглед срещата на върха на ЕС миналата седмица завърши с исторически резултати. Европейските държави се договориха за план, който изглежда като голяма стъпка в посока към фискален и политически съюз. Великобритания отказа се присъедини и изглежда изолирана и може би на път към изхода от ЕС.

Ако всичко това се приеме според начина, по който изглежда, наистина ще е от огромно значение. Резултатите от брюкселската среща обаче много по-вероятно ще станат бележка под линия в трудовете по история, отколкото важна нова глава.

Пазарите и гласоподавателите все повече отказват да се съобразят с високопарните изказвания на лидерите на ЕС на все по-честите им кризисни срещи на върха. Прибавете към това растящите напрежения между членки на ЕС, които отиват далеч отвъд изолацията на Великобритания, и получавате формула за продължаващ смут и разединение, вместо решаващия момент, на който толкова много коментатори смятат, че са станали свидетели.

Тайнствените дискусии за промени в договорите и споровете за мястото на Великобритания в Европа се водят на срещи на върха на ЕС буквално от поколения. Едно време Европа можеше да си ги позволи. Но при сегашната дългова криза, която заплашва да предизвика държавни фалити, рухвания на банки и разпад на европейската финансова система, това беше странен момент за поредния дебат за бъдещото устройство на ЕС, колкото и увлекателна да е темата.

Единствената връзка на дебатите от миналата седмица с финансовата криза беше, че инвеститорите се надяваха, че обявяването на финансов договор с много по-строг надзор на националните бюджети в бъдеще ще осигури прикритие за Европейската централна банка да закупи италиански и испански облигации за неопределено дълго време, или поне докато повече частни инвеститори бъдат убедени отново да се включат в този пазар.

Тук изходът е неясен. Президентът на ЕЦБ Марио Драги официално изключи възможността за сериозно разширяване на програмата на банката за закупуване на облигации. Обаче ЕЦБ се съгласи да отпуска много повече заеми на европейски банки при изгодни условия, а те на свой ред вероятно ще бъдат подложени на натиск да купуват държавни облигации.

Но товаренето на нестабилните европейски банки с иначе непродаваеми държавни дългови книжа не е трайно решение. То може да успее да спаси европейската икономика от сърдечен удар.

Лошото е, че единствената алтернатива на сърдечния удар, изглежда, е бавното задушаване. Фискалният пакт основно задължава всички страни от ЕС да вземат тежки мерки за бюджетни икономии, без да осигури постоянен механизъм за прехвърляне на пари от благоденстващите части на Европа към тези, които са изпаднали в полудепресия. “Съюз на трансферите” все още е анатема за Германия.

Единствената незабавна перспектива, която се предлага на задлъжнелите страни от Южна Европа, е “вътрешната девалвация” - разбирайте съкращения на заплати и пенсии, повишаване на данъците и много по-висока безработица.

С влошаването на икономическото положение става вероятно гласоподавателите да се разбунтуват. Дори при сегашните обстоятелства има огромни съмнения дали сключеното миналата седмица споразумение на ЕС някога ще влезе в сила.

Главните проблеми при ратификацията вероятно ще са в страни, където икономиката е в относително добро състояние, а избирателите се опасяват, че ще бъдат завлечени в пропастта от задлъжнелите европейски държави. Правителствата на Швеция и Холандия в момента нямат ясно очертано парламентарно мнозинство и се нуждаят от опозиционни гласове за прокарване на новото споразумение. И в двете страни обаче опозицията вече заяви, че ще отхвърли новия договор.

Ратификацията в Дания, Финландия и Чехия също далеч не е сигурна. Ирландия вероятно ще трябва да организира референдум по новото споразумение, а тази страна има дълга история на отхвърляне на договори на ЕС, дори и в по-добри времена.

За президента на Франция Никола Саркози срещата на върха премина добре, но ...

Свързани новини: