Четири начина да прекратим европейската криза на доверието

Туристическите агенции започнаха да купуват туристически услуги в потенциални валутни заместители като например гръцката драхма или италианската лира. Централните банки предприеха предпазни мерки, а за една от тях се твърди, че е търсила капацитет за печатане на банкноти. Трейдърите дори се запитаха дали еврото ще оцелее до Коледа.
Какво предложи срещата на европейските лидери миналата седмица, за да гарантира веселото настроение през празничния сезон? Малка отсрочка и нищо повече. Повечето фондови борси вече отново започнаха да падат.
За да се намери решение на настоящата криза, са необходими четири неща: намаляване на задлъжнялостта на правителствата, възобновяване на ръста, възстановено доверие във финансовите и капиталовите пазари и институционална рамка, която подкрепя политиките за постигане на всичко това.
Две са стратегиите, които предлагат път към този краен резултат. Американският подход разчита на парични улеснения: възвръщане на ликвидността на пазарите, за да функционират правилно и да насърчават растежа. За разлика от американския подход германският (който сега е и европейски) изисква рестрикции в опит да се създадат стабилни публични финанси като основа за икономическия ръст. И двата подхода си имат своите предимства и недостатъци. В крайна сметка обаче придържането към който и да било от тях е свързано с националния исторически опит и политически интереси.

Затягане на коланите в Германия

През последните 20 години германците затегнаха коланите си и отново съживиха икономиката. Същевременно американците надуха балони в икономиката си, финансирани с външни пари. От политическа гледна точка Барак Обама в момента се нуждае от незабавен икономически ръст, за да бъде преизбран следващата година. За разлика от него германският канцлер Ангела Меркел изглежда уверена, че ще се задържи на поста си и може да си позволи по-дългосрочни мерки.
Срещата на върха постигна много по отношение на мерките за икономии на правителствата, но не предложи кой знае какви решения за облекчаване на напрежението на пазарите и за насърчаване на ръста. В случай че тези споразумения бъдат нарушени, ще последват автоматични санкции. Ако пък бъдат включени в официален договор напролет и ако се приложат новите правила, европейските страни ще трябва да въведат масово рестриктивни мерки.
В краткосрочен план ръстът ще бъде слаб, стандартът на живот ще се понижи, а безработицата ще скочи. В дългосрочен план обаче можем да станем свидетели на ново германско „Wirtschaftswunder“, т.е. икономическо чудо.
Ако трябва да бъдем честни, на срещата на върха бяха разгледани и някои проблеми, които тревожеха пазарите. Бе увеличен капацитетът на Европейския механизъм за стабилност (ESM) и бяха отделени повече средства за Международния валутен фонд. Но тези мерки са нищо в сравнение с това, което можеха да постигнат европейските лидери (на теория, но не и по закон), за да стимулират ликвидността и да върнат доверието на пазарите. Истинският пробив щеше да е емитирането на еврооблигации. Забележително е, че срещата на върха обяви смъртта на идеята за еврооблигации, поне засега.
И така, резултатите от срещата са смесени. От една страна, взети бяха мерки за справяне с основния проблем – липсата на фискална дисциплина и прекалено големия дял на заемните средства в публичните финанси. От друга страна, не бе измислено бързо решение за слабия растеж и недостига на ликвидност. Но пък бе отправено ясно политическо послание – европейските правителства ще се интегрират в много по-висока степен, за да спасят еврото.
Преди форума имаше три възможни сценария – незабавен срив на паричното обединение; създаване на реален фискален съюз чрез пускането на еврооблигации; или поредно закърпване на положението. Първият и вторият очевидно не се случиха. В ход е третият, но с една любопитна промяна – еврото ще бъде спасено с внимателно направлявано и институционализирано кретане.

Лишени от контрол

Поставени бяха много условия. Резолюциите от срещата трябва да залегнат в юридически обвързващ договор, а това е сериозно предизвикателство. Не всички държавни глави ще успеят да издействат парламентарно одобрение. Фискалната стабилизация има висока политическа цена, особено за по-сигурните и по-малките нации. Заграбването на бюджетния контрол от страна на Меркел и чиновниците в Брюксел не се харесва на по-малките демокрации и правителствата, които искат да запазят гъвкавостта по собствените си фискални политики. Великобритания вече се дистанцира и няма да е единствената.
Катализаторът на кризата, Гърция, скоро отново ще бъде в центъра на вниманието. Еврозоната е спасена засега, но е твърде възможно паричното обединение и Европейският съюз да се разпаднат по краищата.
Какво означава всичко това за мениджърите на компании и инвеститорите? Очевидно еврозоната ще продължи да съществува, поне засега, но чудотворно икономическо оздравяване няма да има. Европейската икономика ще страда от слаб растеж и дори дефлация още дълго. Много аспекти на държавните услуги ще бъдат драстично орязани. Ще има масово социално недоволство. Някои страни може би ще излязат от еврозоната. Фондовите пазари ще останат мудни, а много компании и правителства ще срещнат трудности с рефинансирането си чрез частни инвеститори.
При управлението на негативните рискове компаниите би трябвало да разработят финансови и договорни мерки, с които да се застраховат срещу частично излизане от еврото, както и да помислят върху евентуалните последици от социалното негодувание върху собствените им марки, дейност и продажби. Могат да очакват спад при сливанията, придобиванията и първичните публични предлагания за известно време. Възможности за растеж ще се разкрият в самите компании, а мениджърите следва да се съсредоточат върху редуцирането на дълга, паричния поток и високата дивидентна доходност. Инвестициите трябва да са диверсифицирани, а основната им цел да е съхраняване на капитала. Тези с апетит за по-рискови активи трябва да се придържат към акциите с висока доходност или добре управляваните недвижими имоти.
Решимостта на европейските лидери ни спести една лоша Коледа. Все още нямаме идеално решение, но сега поне компаниите и инвеститорите имат време да се прегрупират.

Прочети цялата новина

Свързани новини: