Евростат: 2009 г. 21% от българите са живели под прага на бедността

Последните данни, изпратени и потвърдени от Евростат за равнището на бедността, се отнасят за 2009 г. Според тях линията на бедност е 295 лв. средномесечно на лице, съобщиха от пресцентъра на НСИ. При този размер на линията на бедност през 2009 г. под прага на бедност са живели 1 564.8 хил. лица, което представлява 20.7% от населението в страната. България попада сред страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%) През периода 2005 - 2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.). Относителният дял на бедното население се задържа на нива средно около 21%. Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица Икономически неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок. През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението "работещи бедни". Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството. Индивидът е отправната точка за класификацията на "заети" и "незаети", а домакинството е основата за класификацията "бедни" и "небедни". В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чиито индивидуален доход е над прага на бедността. По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства. Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.Равнището на бедност по основни групи професии показва, че нискоквалифицираните работници са преобладаващ дял (около 30%) сред работещите бедни през 2009 г. Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа, пряко корелира с бедността на заетите. Близо две трети от работещите с начално и по-ниско образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 26%. Разликата между дела на работещите бедни с висше образование и работещите бедни без образование е значителна - близо 30 пъти (2.2% срещу 61.5%).Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Пенсиите си остават съществен елемент за намаляване риска от бедност. Данните показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 3 до 6 процентни пункта през годините на изследвания период. Съответно при изключването на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност рязко нараства с около 20 процентни пункта за разглежданите години. Тази ситуация показва, че един от основните инструменти на държавата за редуциране на бедността е размерът на пенсиите, включващи се в разполагаемия доход на значителна част от българските домакинства. Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства. Успоредно с това само 3.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 11.7% - автоматична пералня, а 43.2% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, и се ограничават при отоплението на жилището си. Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област сама за себе си е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. През 2009 г. най-висок размер на линията на бедност има град София - 437 лева, с равнище на бедност 15.9%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Разград - 184 лева, където равнището на бедност е 19.8%. Област Благоевград има най-нисък относителен дял на бедните - 10.2% при размер на линията на бедност 282 лева, а с най-висок е област Видин - 29.3% при размер на линията на бедност 246 лева. Спрямо линията на бедност за страната - 295 лева, само седем области имат по-висок размер на линия на бедност - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, София област, Перник и София (столица). Област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 8.5%, а с най-високо равнище е област Сливен - 27.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.4%, при 33.5% за област Видин. Област Видин се характеризира и с най-голямата разлика в равнището на бедност между мъжете и жените - 8.8 процентни пункта. В пет области - Добрич, Ловеч, Шумен, Разград и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.Поляризацията на населението по доход, измерена чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве в обществото по области, показва, че най-бедните 20% в областите Ловеч, Сливен и Монтана имат повече от 7 пъти по-нисък доход от най-богатите 20% в същите области. Най-нисък процент на поляризация има в област Благоевград (3.0), където и коефициентът на диференциация е най-нисък - 20.4%. Най-висок коефициент на диференциация - над 35%, се наблюдава в областите Разград, Монтана, Шумен и Ловеч. В областите Перник и Сливен живеят най-бедните домакинства. Дълбочината на бедност е съответно 0.42 и 0.48 при средно за страната 0.30. Оценките за бедността на национално ниво и в регионален аспект са базов информационен ресурс за проследяване на процесите на обедняване в страната. Те са предпоставка за дефиниране на обществено значими изводи и дават възможност да се очертаят главните насоки и приоритетни области на въздействие. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: