Тунис - стъпка напред за арабския свят

Масовите протести, ужасното насилие и неадекватните изявления на властите бяха характерна черта на 2011 г. в арабския свят, а анализатори и наблюдатели се надпреварваха да се изказват дали събитията превръщат Арабската пролет в арабска зима на недоволството.

Но докато лошите новини са в центъра на медийното внимание, една арабска страна и останалият свят могат да празнуват с чиста съвест полагането на клетва на президента на Тунис. Монсеф Марзуки е първият наистина свободно избран следвоенен държавен глава в северноафриканската страна и естествено самото събитие - временният президент Фуад Мебаза мирно даде път на по-легитимна фигура, е достатъчно, за да представлява вододел в арабската политика.

Марзуки е дългогодишен деец в защита на човешките права, напуснал страната по времето на Бен Али, и се радва на значителен авторитет в резултат на това. Тунис не е лишен от проблеми след отстраняването от власт на Зин ал Абидин Бен Али през януари, но недоволството все още може да дерайлира постдиктаторския политически процес. Висшите играчи в тунизийската политика засега остават ангажирани с плурализма и свободите, докато маневрират в трудния процес на съставяне на конституция и преобразяват авторитарната система на управление.

Марзуки и други тунизийски лидери ще трябва да продължат политиката на откритост, ако искат да продължат да диктуват хода на политическото развитие в арабския свят. Те трябва да гарантират, че мирните, открити и плуралистични избори ще бъдат правилото, а не изключението.
Системата ще запази целостта си, ако политическото съгласие в страната бъде в унисон с изявленията на политиците, а именно да приемат резултатите от редовните, свободни и честни избори.

Необходимостта Тунис да остане верен на светския си и открит характер не опира само до човешките права. Икономиката му зависи много от туризма и приходите в чужда валута. Всяка крачка в посоката на по-репресивен социален климат със сигурност ще изплаши хората заедно с така необходимите чужди инвестиции.

От друга страна ангажирането с откритостта и секуларизма не е вълшебна пръчица, която да излекува недостатъците на страната. Въстанието бе разпалено поради липса на икономически възможности в градските периферии и селските райони на Тунис. Политика на балансирано социално-икономическо развитие - което означава всеки да получава добро ниво на услуги и внимание от правителството - също е нужно, за да бъде задоволено младото мнозинство в страната.

Тунис и арабският свят със сигурност могат да отпразнуват избирането на Марзуки, но бъдещето на Тунис не лежи на раменете на един човек. Бившият деец за защита на човешките права сега трябва да ръководи функционален правителствен екип. Той и неговите колеги трябва да помогнат на новопоявилата се политическа система да генерира политически решения, като в същото време се придържат към принципи, които водят до осезаеми стъпки за подпомагане на възстановяването и просперитета на Тунис.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: