КЗД обяви за дискриминационни цените на винетките

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в свое решение предписа на регионалния министър и на министъра на финансите да изготвят и внесат за разглеждане в МС предложения за нормативни промени във връзка с цените на винетните такси, съобщиха от КЗД. Месечният размер на таксата да не надвишава 10 % от годишния размер, седмичният размер да не надвишава 5 % от годишния размер, а дневният размер да не надвишава 2 % от годишния размер. Да се създаде възможност за валидизиране на годишната винетка за срок от една година (12 месеца ), считано от дата, посочена според нуждите и на отговорността на потребителя; Да се въведат дневни винетки за ППС от ІІІ категория (ППС под 3,5 тона). КЗД препоръча на Министерски съвет да приеме горепосочените промени в съответните подзаконови нормативни актове; да обсъди нормативни промени с цел събиране на винетните такси по електронен път и за замяна на физическите винетни стикери с електронна винетка; да одобри и внесе за разглеждане в Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за пътищата с цел удовлетворява на изискванията на чл.7, пар.8, ал. 1 от Директива 1999/62 размерите на таксите за ползване на пътната инфраструктура за определен период (винетните такси) да са пропорционални на продължителността на ползването на пътната инфраструктура. КЗД препоръча на НС да приеме изменения в Закона за пътищата, които да установят в съответен законов текст изискванията на чл.7, пар.8, ал.1 от Директива 1999/62 размерите на таксите за ползване на пътната инфраструктура за определен период (винетните такси) да са пропорционални на продължителността на ползването на пътната инфраструктура. Комисията извърши проучване на нормативната уредба на ниво Европейски съюз и след задълбочен правен анализ на Директивата Евровинетка (Директива 1999/62, изменена с Директива 2006/38), практиката на Съда на ЕС в Люксембург и националните мерки в другите държавите членки за налагането на винетни такси, обяви цените на винетките за дискриминация, защото те не отговарят на изискването да са пропорционални на времето на ползване. Според КЗД Директива Евровинетка изисква цените на краткосрочните винетки да са пропорционални на продължителността на времето на ползване. Това изискване съществува, за да не бъдат поставяни потребителите, които ползват рядко и инцидентно пътната инфраструктура, в положението да заплащат значително по-скъпо за определен период от време в сравнение с тези, които ползват годишни винетки. При сега действащите цени за ППС от ІІІ категория месечната винетка струва 25 лева, а годишната 67 лева. Това означава, че при годишните винетки ползването на пътищата за един месец струва на потребителя 5,58 лева, а иначе месечната винетка е 4-5 пъти по-скъпа – 25 лева. Подобно е положението и с цените на винетките за ППС от І и ІІ категория. Годишните винетки са предназначени за потребители, редовно ползващи пътната инфраструктура, и заради това могат да съдържат известна отстъпка, докато краткосрочните винетки са предназначени да задоволят потребностите на тези, които не ползват редовно пътищата, а го правят рядко и случайно. Директивата Евровинетка не допуска дискриминацията на потребителите, които ползват пътната инфраструктура рядко, чрез поставянето им в неизгодно положение по финансов или друг начин, заради нередовното ползване на пътищата. Не европейско ниво има стандарти за недискриминация относно отношението между цените на годишните и на краткосрочните винетки, като цената на месечната винетка трябва да не надвишава 10% от годишната, седмичната -5 % от годишната, а дневната – 2% от годишната. Във връзка с валидността на годишната винетка, комисията прие, че валидността на годишните винетки, ограничена до 31 януари на следващата календарна година, представлява непряка дискриминация на основата на мястото на регистрация на ППС в началото на календарната година, защото няма възможност винетните такси за ППС, внесени в България и пуснати в експлоатация в течение на календарната година, да се валидизират за оптимален едногодишен срок от 12 месеца. Техните ползватели нямат алтернатива заради непропорционално високите цени на краткосрочните винетки и де факто са принудени да купуват годишни винетки, които не им дават право на ползване на пътищата за време от една година. Докато редовните потребители, чиито превозни средства в началото на календарната година са регистрирани в България, логично купуват и заплащат годишна винетка, срещу която придобиват правото да ползват пътищата поне за едногодишен срок от 12 месеца. Комисията счете, че липсва обективно и разумно оправдание за това в аргументите на Министерски съвет и заинтересованите министерства, които се домогваха да докажат, че по този начин се осигурява уеднаквяване с европейската практика и ефективност на контрола за спазване на задължението за заплащането на винетка. Комисията отхвърли и аргумента на заинтересованите министерства, че сега установената валидност на годишните винетки улеснява контролът, защото контрольорите, ориентирайки се само по художествения дизайн на годишната винетка, можели да установят дали съответното движещо се по пътищата ППС има такава, без да се налага да го спират за проверка. Според тях годишните винетки били най- използваните и по този начин се осъществява по-лесен контрол върху по-голямата част от винетната система, но не отричат, че този визуален метод на контрол на движещите се ППС не се прилага за краткосрочните винетки. Имайки предвид, че винетните такси се заплащат за ползването на републиканската пътна мрежа, т.е пътищата извън населените места, и предвид това, че обичайно разрешената скорост извън населените места варира от 80 до 120 км/ч, отчитайки и размерите на винетния стикер, комисията подложи под съмнение възможността всеки един контрольор, без технически въоръжено око, да успее да види дали всяко едно от движещите се по пътя ППС има винетен стикер с изглед и вид от този, одобрен за съответната година. Дори и това да е възможно, то ще е в изключителна зависимост от конкретните способности и острота на зрението на всеки един контрольор. От друга страна контролните органи въобще не държат сметка дали този метод е довел реално до осъществяване или улесняване на контрола и налагане на санкции – контролните органи не могат нито да дадат информация, нито да докажат, при каква част от издадените наказателни постановления за неплащане на винетна такса нарушителят е открит в резултат на прилагане на метода на визуален контрол на движещото се ППС, без да се налага спирането му за проверка. На следващо място, според КЗД този метод не е в състояние да осигури ефективен контрол, защото годишните винетки са едва 33% от продадените винетки, останалите 67% са краткосрочни винетки, за които визуалният метод на контрол е абсолютно неприложим. Не на последно място има и други начини за осъществяване на контрол от съвместни групи на служители на МВР и Агенция "Пътна инфраструктура", който може да осигури ефективен контрол, но според Министерство на вътрешните работи не е прилаган заради липсата на необходимост. Всички тези обстоятелства разкриват, че няма обективно и разумно оправдание да няма възможност годишната винетка да е валидна за оптимален едногодишен срок от 12 месеца, след като: Директива Евровинетка изисква годишната винетка да дава право за ползване на пътищата за една година; обичайната европейска практика е именно в тази насока - годишните винетки да могат да бъдат валидизирани за срок от 12 месеца, без ограничаване с календарната година; необходимият и търсен контрол може да бъде осъществен ефективно и чрез други средства. Във връзка с липсата на дневни винетки за ППС от ІІІ категория (ППС под 3,5 тона) комисията за защита от дискриминация прие, че липсата на дневни винетки за ППС от ІІІ категория поставя в неизгодно положение най-вече случайните ползватели на пътната инфраструктура, които поради липсата на избор са принудени да купуват най-евтината от останалите предлагани краткосрочни винетки, в случая седмична винетка. Това положение, наред с дискриминационните цени на краткосрочните винетки, засяга несъразмерно по-тежко потребителите с ППС с чужда регистрация и чуждестранните потребители. Защото според прогнозите на консултантите по въвеждане на винетната система в България се е очаквало годишно да бъдат продавани общо 513 386 винетки за ППС от ІІІ категория с чужда регистрация, като 69 на сто от тях ще са дневни винетки, докато дневните винетки за ППС от ІІІ категория с българска регистрация ще са едва 15,48 на сто от общия брой на винетките, които се очаква да бъдат потребени от ППС под 3,5 тона с българска регистрация. Тези факти налагат заключението за prima facie /на пръв поглед/ непряка дискриминация на основата на гражданство, защото несъразмерно по-тежко се засягат интересите на потребителите на винетки за ІІІ категория ППС, които са с чужда регистрация и ползват случайно пътната инфраструктура, преминавайки транзитно през територията на България в рамките на ден, но поради липса на дневна винетка са принудени да заплащат повече и закупуват седмична винетка, чиято цена сама по себе си е дискриминационна. Заинтересованите министерства, за да оправдаят липсата на дневни винетки за ППС под 3,5 тона, изтъкнаха пред КЗД доводите, че дневните винетки са икономически необосновани и въвеждането им може да навреди на ефективността на контрола. Комисията за защита от дискриминация препоръча на Министерски съвет да обсъди нормативното въвеждане на възможността за събиране на винетните такси по електронен път и за замяна на физическите винетни стикери с електронни винетки. Една такава мярка според КЗД се явява необходима, защото ефективният контрол и устойчивост на винетната система се сочат като оправдание за нормативната уредба, приета за непряка дискриминация. По принцип ефективният контрол и устойчивостта на винетната система са законни цели, но те могат да бъдат постигнати и без да се прехвърля такава непропорционална тежест върху потребителите, например чрез замяната на физическите с електронни винетки. Въвеждането на електронни винетки от една страна е в състояние да намали административните разходи, а от друга позволява по-ефикасен обективен контрол. Практиката в Румъния и Унгария показва, че посредством електронната винетка са повишени приходите от пътни такси. Наред с това, въвеждането на електронната винетка ще хармонизиране нашата винетна система с европейската практика на държавите членки, прилагащи винетна система в изпълнение на Директива Евровинетка (Румъния,Унгария, Дания, Белгия, Люксембург, Холандия и Швеция) и ще допринесе за постигане на целения със същата директива резултат. КЗД счита, че тази препоръка ще бъде в полза за изпълнение на задълженията на страната ни като държава членка на ЕС, произтичащи от разпоредбата на чл. 8а от Директива 1999/62 да следи и гарантира за ефективното, прозрачно, справедливо и недискриминационно функциониране на прилаганата система от потребителски такси за ползване на пътищата за определен период от време (винетни такси). /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: