Андрей Ковачев, член на Европейския парламент от групата на ЕНП: Европа се нуждае от повече доверие и оптимизъм

- Г-н Ковачев, продължават консултациите между финансовите министри на държавите от ЕС за преодоляване на финансовата криза – както с предлаганата от МВФ програма за създаване на спасителен фонд от 200 млрд. евро, така и чрез договор за европейски стабилизационен механизъм. Какво е новото в българската позиция?
- Вече бе казано от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и от министъра на външните работи Николай Младенов, че ние засега няма да участваме с парични вноски в програмите на МВФ. Решението, взето преди месец в Брюксел, предвижда програмите на МВФ да бъдат подсилени със 150 млрд. евро, които да бъдат събрани от страните от еврозоната по квотен принцип, а за страните извън еврозоната присъединяването е доброволно. България не е член на еврозоната и няма ангажимент да участва, а както категорично посочи министър Дянков – нямаме и намерението да подпомагаме финансово недисциплинирани страни, след като самите ние спазваме строга финансова дисциплина. Разбира се, ангажиментите ни, най-вече по отношение на Европейския стабилизационен механизъм, ще се променят, когато станем членове на еврозоната, но тогава вероятно финансовата ситуация у нас вече ще е по-различна.

- И все пак - какво е възможното развитие на тази тема, след като договорът за Европейския стабилизационен механизъм не можа да стане част от Лисабонския договор? Има ли, условно казано, добър и лош за България сценарий?
- Нашата страна, както и огромната част от държавите от ЕС, искаше промяна на Лисабонския договор, но това се оказа невъзможно заради ветото на Великобритания. Затова и се тръгна към нов междуправителствен договор извън законодателството на Евросъюза. Поне за момента това изглежда единственият възможен вариант. Преговорите между държавите започват в Брюксел с участието на Европейския парламент като наблюдател. Амбицията е този договор да бъде факт до март 2012 г. Основното в него е въвеждането на така нар. златно правило, което да стане част от националното законодателство на всяка страна - членка на ЕС. То предвижда всички да се ангажират да не допускат държавен дефицит над 3% от БВП и държавен дълг над 60% от БВП. Както е известно, България отдавна е предприела такива стъпки и има намерение те дори да бъдат записани в конституцията.

- Симеон Дянков е категоричен, че България ще постави условие за подписа си под договора за Европейския стабилизационен механизъм - финансово стабилните и дисциплинирани държави като нас да получат намаление на процента на съфинансиране по европейските програми от 20 на 10 на сто. Възможно ли е това да се случи?
- Тази тема е важна за нас, защото изпълняваме своите ангажименти с цената на много усилия, които полага не само държавата, но и всеки български гражданин. Има основание да се настоява т. нар. отличници – т.е. страните, които изпълняват своите ангажименти за бюджетния дефицит и дела на дълга спрямо БВП, да получават някакви бонуси, защото това ще засили мотивацията за строга финансова дисциплина. Европейската солидарност е едно, а харченето не по джоба – друго, и това не е въпрос само на морал. България изпълнява своите ангажименти за финансова дисциплина и това също е солидарност към общата стабилност на ЕС. В случая сме в правото си да очакваме да бъдем поощрени.

- Разговаряме дни след като Европейският парламент гласува резолюция, препоръчваща да отпаднат ограниченията за българи и румънци до трудовите пазари на страните от ЕС. Часове след това Белгия обяви решението си да удължи рестрикциите до края на 2013 година. По-рано това направиха Великобритания и Ирландия, а Германия само смекчи ограниченията. Имам два въпроса: Първо – не е ли несправедлив такъв подход, и второ - нима резолюциите на Европарламента и препоръките на еврокомисарите вече нямат тежест в подобни ситуации?
- За съжаление България и Румъния са подписали своите присъединителни договори с ЕС с клауза за преходни периоди до 2013 г. в достъпа до трудовите пазари на страните членки. В този смисъл в решенията на страните, които споменахте, няма никаква незаконосъобразност. Не можем да ги укоряваме. В същото време Европейският парламент и Европейската комисия дадоха ясен знак на страните, които искат да запазят ограниченията за българи и румънци, че трябва да го правят само при реално съществуваща необходимост – висока вътрешна безработица и т.н. Освен всичко друго фактите показват, че българските и румънските работници допринасят с труда си за БВП на страните, където работят и влияят положително на техните икономики. Затова Европарламентът и комисията смятат, че ограниченията трябва да отпаднат. За жалост в момента в Европа има правителства, в които вземат връх националистически настроения или популизъм...

- Ще ви върна и към темата за Шенген. Дори президентът Барозу настоя да не се прилага двоен стандарт към България и Румъния, но това не само не промени позицията на Холандия, но дори я втвърди. Не е ли това лош сигнал към гражданите на тези две страни, както и лош сигнал за тежестта на позицията на евроинституциите?
- Това е продължение на темата от предишния въпрос. В Холандия вътрешнополитическата ситуация е такава, че има споразумения между крайнодясната Партия на свободата и правителството в Хага. Това споразумение предвижда правителството да се противопостави на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Знаете, че многократно Европейският парламент, комисията, другите страни - членки на ЕС, са настоявали Холандия да промени позицията си в това отношение, но безрезултатно. Важно е да се каже, че в Европейския съюз няма механизъм, който да накара една страна членка да промени решение на своето правителство или да изпълни против волята си решение на парламента или комисията. Прецедентът с недопускането ни до Шенген е много лош атестат за ситуацията в Европейския съюз: има ясни условия, които България и Румъния са изпълнили; има общо съгласие, че това е така, и въпреки всичко една страна от общността – в случая Холандия, не вземе политическо решение в съответствие с поетите ангажименти.

- По време на неотдавнашната дискусия в Народното събрание на тема “Две години след Лисабонския договор – България накъде“ бе коментирано, че втората вълна на кризата в Европа поставя на изпитание политическото доверие в европейските институции и тяхната способност за адекватни реакции. Как могат да се променят нещата?
- Нека си представим решението на ситуацията в Европа буквално като една монета. От едната страна е финансовата дисциплина и изпълнението на правилата, за които говорим; от другата страна на монетата е нуждата от растеж, конкурентоспособност, нови инвестиции, а по средата – сплавта, която споява двете страни на монетата, е доверието. Въпросът е дали решенията, които се взимат в момента, например по договора за Европейския стабилизационен механизъм, ще доведат до възстановяване на доверието. Ако това се случи, ще видим другата страна на монетата: икономически растеж, приток на инвестиции, стабилизиране на финансовите пазари и възстановяване на доверието на гражданите на европейските държави, ръст на потреблението.

- И друг път е ставало дума за вероятността да се структурира Европа на две скорости и до средата на годината вие бяхте оптимист, че това няма да се случи. Какъв е коментарът ви сега?
- Аз оставам оптимист, че това няма да се случи, че няма да допуснем Европа на две скорости. Ако все пак се стигне до нещо подобно, то ще е на доброволни начала. В момента на практика виждаме нещо подобно – от едната страна са 26 страни членки, а от другата – Великобритания. Но това е абсолютно доброволно, това е решение на Лондон да остане, образно казано, на по-ниска предавка. Ние, българите, не искаме да се движим с по-ниска скорост в европейското си развитие. Вярвам, че ще намерим своето място и ще отстоим своите интереси заедно с останалите страни членки, както в Европейския стабилизационен механизъм, така и в евентуалната бъдеща промяна на Лисабонския договор. Убеден съм, че ЕС не бива да бъде парцелиран на център и периферия. Затова е необходимо всички негови държави членки заедно да решим проблемите. Те не са чак толкова големи, ако погледнем по-глобално. В Европа дълговата криза не е такава, каквато е в САЩ или даже в Япония, задълженията на страните от еврозоната са по-малки. Няма място за песимизъм, защото реалността не предполага това.
Все още има достатъчно високо доверие и то ще остане сплавта на монетата, ако се видят и се виждат възможните положителни послания от европейските институции, от страни като нас, вместо да се изпада в плен на скептицизма.
Нямаме друга алтернатива на нашия континент, освен да останем заедно и заедно да останем конкурентоспособни спрямо останалата част на света.

- В този смисъл кои са добрите вести, които българите могат да очакват през 2012 г. от Брюксел и Страсбург?
- Време е да разберем, че добрите вести от Брюксел и Страсбург зависят от самите нас. В края на февруари очакваме междинния доклад по механизма за сътрудничество и проверка по напредъка в съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност; през март ще очакваме отново правителството на Холандия да преразгледа позицията си за членството ни в Шенген.
Останалото е казвано многократно. Трябва да продължим с усилията си за по-пълно усвояване на средствата от европейските фондове, защото имаме да наваксваме много, особено с големите инфраструктурни проекти. Аз съм убеден, че това трябва да остане нашият приоритет. То е и най-важното за развитието на българските региони, особено в Северозападна България и по поречието на река Дунав. Там трябва да дойдат повече инвестиции, да се отворят нови работни места и да има растеж. А всичко това ще дойде с инфраструктурата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: