Гражданската война в Сирия - арабското земетресение

в. Вашингтон пост

Това е арабското земетресение. Нито “пролет”, нито “вълна от реформи”, нито дори “пробуждане” могат да опишат органичната промяна, която е обхванала Сирия, върху която другите арабски държави активно оказват натиск за сваляне на режима на Башар ал Асад. Нека наречем земетресението “земетресение”.

Управлението на Асад “се превърна в машина за убийства”, казва Турки бин Фейсал от Саудитска Арабия, един от най-висшестоящите принцове в кралството, бивш ръководител на разузнаването, посланик във Вашингтон и човек, говорещ без превзето многословие. “Убиването трябва да спре…Този тип лидерство е неприемлив. Сега промяната в Сирия е неизбежна.”

Турки направи тези забележки по време на Международната политическа конференция с участието на държавни служители и експерти, организирана миналата седмица в австрийската столица от водещия Френския институт по международни отношения IFRI.

Разрастващата се гражданска война в Сирия включва сили и интереси, които се простират далеч отвъд границите страната. За разлика от бунтовете, които свалиха вкопчилите се във властта лидери в Тунис, Египет, Либия и (както изглежда) Йемен, изходът в Сирия ще промени баланса на силите в по-голямата гражданска война в рамките на Исляма, която бушува повече от три десетилетия.

Арабските лидери внезапно разбраха, че сирийският резултат ще бъде по-значим и дори по-несигурен от скорошните му предшественици. Отвратени от кръвопролитията и чувствайки, че са лично предадени от Асад, доминираните от сунити страни в района на Арабския полуостров имат друг мотив за решителния си натиск за промяна на режима в Дамаск.

Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и други от Арабската лига са достигнали до точка на необратимост в своята по-голяма борба с революционния шиитски режим в Иран, най-важния външен съюзник на Сирия. “Ирак е хартиен тигър, но има нокти от стомана”, добави Турки.

Саудитският принц визираше не само Сирия, но и тежко въоръжените милиции на Хизбула в Ливан и палестинското движение Хамас, които минаха на страната на радикалните шиити, които взеха властта в Техеран през 1979 година и се стремят да изнасят революцията си в целия мюсюлмански свят.

Те, както и Дамаск, сега са цел на контрареволюцията на сунитите, която достигна критични размери, докато Иран продължава да бъде обвиняван, че работи над ядрено оръжие, а американските войски се изтеглят от Ирак, нация с шиитско мнозинство, която все повече ще бъде обект на иранско влияние и амбиции. Русия също сякаш отдава голямо значение на сирийския конфликт.

“Владимир Путин отбеляза резултата в Либия като победа за Запада, а следователно и поражение за Русия”, каза европейски посланик, който следи разузнавателната информация за действията на Кремъл. “Той е решен Сирия да не превърне това в тенденция и Русия ще се противопоставя на общите действия срещу Асад навсякъде, където може.”

Завръщането на Путин към идеята за нулево равенство от Студената война хвърли тежка сянка върху тайни неформални разговори със САЩ, Великобритания и Франция и с водещите сунитски страни за ускоряване на поражението на Асад. От уважение към факта, че Москва е чувствителна на тази тема, разговорите се отклоняваха далече встрани от дискусии за координирана намеса на НАТО, каквато имаше в случая с Либия.

Но дипломатически източници твърдят, че двете страни в тези трудни преговори активно разменят разузнавателна информация и че се водят предварителни разговори за някаква форма на общи операции, както и че се забелязват засилващи се общи усилия да се помогне на зараждащите се сирийски опозиционни сили да станат по-организирани и ефективни.

Говорейки ден след Турки на срещата във Виена, израелският министър на отбраната Ехуд Барак повтори предвижданията на принца за режима на Асад: “Той е обречен…Ще изчезне до няколко седмици.”

Съмнявам се, че Асад обръща внимание на този консенсус за собственото му бъдеще. Със сигурност баща му Хафез ал Асад, когото съм интервюирал три пъти, щеше да ...

Свързани новини: