Пропуснатият шанс на Блатния площад

в. Газета виборча

Небивалата вълна от следизборни протести, която мина през Русия, доказва, че епохата на Владимир Путин в никакъв случай не е била изгубено време на руската демокрация. Стабилизирането на положението, с което се гордее “водачът на народа”, позволи да узрее и да набере сила ново поколение, готово да създаде истинско гражданско общество.

Значи ли това, че сега в Русия ще настъпят големи промени? Не. Протестите, особено многохилядният съботен митинг на опозицията на Блатния площад в Москва, показаха също, че руската либерална опозиция не е узряла за тях.

Парадоксално е, но епохата на Борис Елцин, който обещаваше да изгради свободно общество, отблъсна руснаците от демокрацията. Хаосът, бандитизмът, светкавичното увеличаващи се богатства на олигарси, които за безценица взеха на фалшиви търгове най-ценното, което имаше страната, отвратиха хората от участие в политиката.

По времето на Елцин руснаците започнаха да наричат приватизацията “прихватизация” (от “прихватить” - да взема, да присвоя), а демокрацията - “дермокрация” (от “дерьмо” - лайно, боклук).

Затова президентът Путин с обещанията си за стабилизация, съчетана със затягане на гайките, бе не само приет без особена съпротива от повечето от сънародниците си, но получи и одобрението им. Популярността на Путин рекордно дълго се задържаше на рекордно високо равнище, а руснаците с облекчение се отдръпнаха от политиката.

Но бавно и за учудване на властта те зрееха за завръщане към политиката. Държавата им отне много граждански свободи и наложи строга цензура на официалните медии. Но не им отне свободата да пътуват, остави им и свободата в интернет.

В Москва инженер, икономист или начинаещ юрист лесно ще си намери днес работа за 1555 евро. И може да си позволи всяка година да пътува в чужбина или да си купува добър компютър. Постоянен достъп до интернет имат поне 40 на сто от руснаците.

Реалният и виртуалният контакт със света, свободата на информацията за действителното положение в Русия им подсказа, че си струва и трябва да бъдат граждани, защитаващи правата си, а днешният строй не им дава перспективи за развитие.

Протестът срещу фалшифицирането на парламентарните избори на 4 декември по света неправилно го наричат “бунтът на ситите”. Това са масови прояви на хора, които знаят колко струват, които много работят, които виждат, че в анахронично управляваната и корумпирана държава техните усилия не им носят повече от това, което вече са постигнали.

Трябва да се признае, че Кремъл бързо и хитро реагира на протестите. Два дни след митинга на Блатния площад смятаният за либерал и плейбой олигарх Михаил Прохоров обяви, че ще участва в президентските избори, а либералният икономист и бивш вицепремиер Алексей Кудрин - че иска да създаде нова демократична партия.

И двамата са свързани с лагера на властта, затова декларациите им трябва да се възприемат като опит на Кремъл да спечели част от протестиращия електорат.

Либералната опозиция проигра първия си голям шанс. Всичко започна от глупавата, напълно ненужна караница къде в Москва трябвало да бъде съботният протест срещу фалшифицирането на изборите.

Властите първо се съгласиха да е на Площада на революцията, близо до Кремъл, стига там да отидат не повече от 300 души. След това Борис Немцов от Партията на народната свобода “За Русия без произвол и корупция” се договори с кметството, че на Блатния площад могат да се съберат до 30 хиляди демонстранти.

И започна скандал. Някои колеги опозиционери обвиниха бившия вицепремиер в предателство. Нападнаха го шефът на Националболшевишката партия, писателят Едуард Лимонов, и Евгения Чирикова, която се прочу със съпротивата си срещу изсичането на гората в Химки край Москва. Искаха да превърнат протеста в улични скандали, а демонстрацията на Площада на революцията щеше да свърши в най-добрия случай с бой с палки.

Те не разбираха, че ...

Свързани новини: