Хърватия - най-безславното членство в ЕС

Почти никой не разбра. На 9 декември 27-те от ЕС и Хърватия подписаха в Брюксел договор за присъединяване на тази балканска страна към европейския интеграционен процес от 1 юли 2013 г.

В онази сутрин Европа бе разтърсена от ветото на британския премиер Дейвид Камерън върху новия договор на ЕС, който германският канцлер Ангела Меркел искаше да наложи. Всички говореха за срив в отношенията на Великобритания с ЕС и дори на шега не се намери някой да каже…”Англия си отива, но идва Хърватия!”

Атмосферата бе такава, че дори германците не тържествуваха за членството на Хърватия. А преди двайсет години те бяха в първите редици на процеса за разпадането на Югославия, за да вкарат в своята сфера на влияние точно Словения и Хърватия - двете страни с богатото си прогерманско и пронацистко минало.

При това Берлин бе този, който въоръжаваше хърватската армия по време на войната срещу сърбите, предоставяйки щедро оръжие и муниции от бившата германска Народна република с помощта на правителството и през територията на Унгария.

“Нещо много прекрасно” - така лаконично окачестви членството на Хърватия в ЕС германският канцлер Ангела Меркел, а германският печат отрази темата в доста незначителни рубрики на вътрешните си страници.

Но и от страна на Хърватия церемонията по подписването на договора за присъединяване приличаше на гражданско… погребение. В петък бе подписано споразумението от премиера Ядранка Косор, а само пет дни преди това, в неделя нейната партия претърпя поражение на парламентарните избори.

Самата тя загуби властта и действаше като служебен премиер, защото все още не бе сформирано новото правителство, което ще се радва на подкрепата на абсолютно мнозинство от 80 места в 151-членния парламент.

Как да не се усмихне иронично човек, като чуе една отиваща си премиерка да обявява, че “ние ще се присъединим към целостта на ЕС”, а правителствените анализатори в Загреб да казват, че Хърватия ще влезе и в еврозоната през… 2020 г.

Още повече, че това става в момент, когато никой не иска да бръкне в огъня, за да види дали при сегашния му вид еврото ще го има още две-три години. Истината е, че при бушуващата криза в еврозоната трудно някой ще се осмели да твърди, че хърватите продължават да са луди и пропити от желание за членство в ЕС.

Без ни най-малко да поставяме под съмнение сигурната победа на хърватите на референдума догодина, тъй като на него техният отговор ще бъде “да” за членството на страната им в ЕС, не може да не се отчете като индикация за безразличието на хърватите към европейската интеграция фактът, че само 52 на сто от тях одобряват това членство, според допитванията от последните месеци.

Разбира се, този процент лесно може да бъде увеличен при изборните урни. Хърватия е прогерманска и балканска страна, тя не е скандинавска, за да отхвърли това членство.

Забавното обаче е, че докато в продължение на почти 20 години страната се управлява от крайнодясната националистическа партия на премиера Косор, на изборите на 4 декември тя бе победена от една лявоцентристка коалиция със смехотворното наименование Кукурику. Сиреч “кукурикуто” на петела като символ на пробуждането на хърватския електорат!

Това е комбинация от Социалдемократическата партия, една Партия на пенсионерите, една местна формация на Истрийския демократичен съюз и една ляволиберална коалиция, начело с 45-годишния социалдемократ Зоран Миланович, бивш дипломат, нехаризматичен и упрекван за това, че е “политически безгласен”. Със сигурност тази комбинация съвсем не е най-добрата гаранция за едно ефикасно правителство, особено в тези трудни времена.

Хърватите обаче имат всички основания да се надяват, че това правителство ще се окаже по-приятелски настроено към народа от правителствата на десницата, обрекли го на затягане на коланите и потопили хората до гуша в корупция.

Незабравими са думите на Франсоа Митеран, казани ...

Свързани новини: