Бизнесът с шампанско - факти и митове

в. Уолстрийт джърнъл

Производството и позиционирането на шампанското, подобно на всички други вина, се оформят от неговата история. В района на Реймс и Еперне вино се произвежда вече над 1500 години, а пенливо вино - от над 300 години. Известната на всички история е, че газираното вино е създадено от сляп монах на име Дом Периньон, но това не е нищо повече от приказка.

Преди няколко години поканих учени от цял свят да прекарат четири дни в областта Шампан, Франция, на изследователска обиколка, за да изследват виното, произвеждано в областта.

Резултатът от проучването бе публикуван неотдавна в книга, която нарекох “The Business of Champagne: A Delicate Balance” (Бизнесът с шампанско - деликатен баланс - бел. прев.). Един от интересните резултати от това упражнение бе проучването на митовете, които обгръщат виното и създават славата му.

Тъй като производството на искрящата напитка отнема време и “закотвя” капитал, в началото тя била произвеждана само от богати търговци, въпреки че, както е било в цяла Европа, гроздето се отглеждало от множество дребни лозари (на френски vignerons - виньерон - бел. прев.). Тази ситуация се запазва и днес.

Противоречията между двете групи по редица въпроси (най-вече за цената на гроздето) обаче били толкова силни, че преди близо 100 години vignerons се разбунтували и нападнали много фирми, собственост на търговците, които пък произвеждали основните марки, добре познати на пазарите в чужбина. Едва по-късно, след 30-те години на 20-ти век двете страни в този бизнес решили да си сътрудничат вместо да се карат.

Тази сложна история е създала редица парадокси, които сега определят начина, по който шампанското се възприема и пласира. Тези парадокси имат важно значение за помирението в бранша, но и дават възможност за създаване на множество митове, които според мен изграждат имиджа на шампанското навън и допринасят за сплотеността в региона.

Едновременно сътрудничество и конкуренция

Големите фирми произвеждат 66 % от цялото количество шампанско на пазара (и 80 % от износа), но притежават едва 10 % от лозарската област. Останалата земя е разделена между над 15 000 фермери, които осигуряват гроздето.

Близо 5000 от тези фермери продават и свои собствени марки вина, като много от тях продават известни количества грозде или гроздов сок на компаниите. Ситуацията се усложнява още повече от наличието на близо 140 производствени кооперации, които също могат да продават сок или вино на компаниите, но отделно произвеждат и пускат на пазара и собствени марки шампанско.

Поради тези причини доставките на суровината и дистрибуцията са сложни процеси.
Компаниите, фермерите и кооперациите са зависими едни от други, но в същото време се конкурират за “дял от глътката” на крайния потребител.

В това отношение браншът е класически пример за промишлена група; среда, в която всички имат полза от съседството, а отделните предприятия едновременно се конкурират и си сътрудничат за обща изгода.

Едно шампанско или много?

Шампанското е идеален пример за явлението, което определяме като “географска марка” - продукт, който може да бъде произвеждан само в определена област и никъде другаде.

Географската марка е обща марка на териториален принцип, която принадлежи на всички производители в определен регион, и съществува, защото произвежданият продукт може да бъде създаван единствено там и не може да бъде имитиран никъде другаде (тази концепция използват множество хранителни продукти и напитки).
Географската марка съществува заедно и в сътрудничество с множество търговски марки на същия продукт.

Думата “шампанско” е позната и желана от милиони хора по света, даже ако не могат да посочат дори една индивидуално определена марка шампанско. Това е част от мощта на виното и фактор, който засилва позициите на отделните марки. Този факт ...

Свързани новини: