Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт (НОИ) Над 50% от пенсиите се плащат от бюджета

- Г-н Петков, какъв е реалният дефицит в НОИ? В интервю на в. „Класа” г-жа Менда Стоянова заяви, че вече е достигнал 5,5 млрд. лв. Каква е сумата?
- Може би първо трябва да разясним какво е дефицит. Това е, когато разходите по държавното обществено осигуряване превишават приходите и оттам приходите са недостатъчни, за да покрият планираните разходи. Този недостиг на приходи се покрива със субсидия от централния бюджет. Имам предвид разходите за пенсии, обезщетения, парични суми по ДОО. Приходите знаете, че се формират от осигурителни вноски и трансфери от държавния бюджет, чрез които държавата изпълнява ролята си на т.нар. трети осигурител, т.е. прави трансфер на суми, които се изчисляват в размер на 12% върху общия осигурителен доход на всички осигурени. Когато се говори за участието на бюджета във финансирането на разходите на ДОО, се има предвид и трансферът за държавни служители, защото държавата тогава поема като работодател цялата осигурителна вноска.
В този смисъл дефицитът във финансово изражение е друг. Планираният за 2011 г. без този, натрупан в системата на администрацията, е в размер на 1,390 млрд.лв. Нашите очаквания са, че в края на годината ще имаме един допълнителен непланиран дефицит в размер на около 270 млн. лв., което се дължи основно на по-малкия размер осигурителни вноски, които ще постъпят в ДОО. Това не е нещо ново, още в първата половина на годината беше отчетено, че се очаква да има такъв дефицит. Говореше се за сума от около 300 млн., но на база изпълнението на бюджета за първите 11 месеца, за които вече има отчетени данни, можем да говорим, че допълнителният дефицит е около 270 млн. лв., или с около 30 млн. по-малко. Така че за 2011 г. имаме фактическия недостиг на приходите в ДОО от около 1,660 млрд. лв., а за 2012 г.,съгласно новоприетия бюджет на ДОО плановият размер на дефицита е 1,917 млрд. лв., което, за да се балансира, е предвидено да бъде покрито със субсидия от централния бюджет. Ако имаме предвид участието на държавата като „трети осигурител” и заплащащ вноските на държавните служители, тогава сумата е различна и наистина достига суми, които са над 4 млрд. лв.

- Откъде се е образувал този дефицит през годините? Имате ли разчет по години как точно е натрупан той?
- Дефицитът е постоянно явление. Размерът му флуктуира през годините, но за целия период след извършената през 1999 г. реформа се наблюдава нарастване до най-големия му размер през 2010 г. Системата на финансиране е разходопокривна, т.е. би трябвало разходите да се финансират с приходите, но поради ред причини системата не може да бъде балансирана по този начин. Основната причина е плащането на по-малко осигурителни вноски, но друга е, че осигурителната вноска по принцип не е изчислена така, че да покрива разходите. Нашите разчети показват, че за да може плащанията да се покриват изцяло от приходите от осигурителни вноски, те трябва да са няколко пункта по-високи за всички категории лица. За рано пенсиониращите се тези вноски би трябвало да бъдат с 8-9 процентни пункта по-високи. Тези нива в момента икономиката не би могла да си ги позволи, защото те пък са свързани с възможностите за растеж и натоварването на бизнеса с плащането на данъци и осигурителни вноски. Допълнително по-малкият брой осигурени лица също води до намаляване на приходите. Така че в този нов период на развитие на пенсионната реформа дефицитът е постоянно явление. Неговата величина зависи от политиките и икономическата фаза на икономическия цикъл. Но основната тенденция за съжаление е нарастване на зависимостта от трансферираните средства от държавния бюджет, които са над 50% от необходимата сума, което променя същностно философията и характера на системата. Това налага мерки, които постепенно да възстановят баланса в модела.

- Достатъчни ли са приетите промени в пенсионната система за балансиране на системата, както оповестихте, че до 2021 г. това ще се постигне?
- Целта на промените в условията на пенсиониране относно възрастта е именно финансово укрепване на системата на ДОО в средносрочен и дългосрочен период. Чрез плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране да се премине към плавно увеличение на пенсиите. Разчетите, които сме направили в НОИ, показват, че икономиите чрез тези мерки ще дойдат от икономиите за разходи. Очаква се хората да остават по-дълго на пазара на труда, да допринасят за осигурителната система, продължавайки да внасят осигуровки, което ще повиши при равни други условия постъпленията от тях. Тези мерки не са достатъчни и за да се балансира напълно системата. Те в средносрочен план намаляват чувствително дефицита, но след 2035-2040 г. демографската ситуация се очаква да се влоши сериозно. Обсъжда се и допълнителен пакет от мерки, които се предлагат от работодатели и синдикати, които да дадат положителни ефекти най-вече в приходната част на бюджета на ДОО, т.е мерки за увеличаване на постъпленията от осигурителни вноски, като криминализирането на укриването на вноски.

- От какво ще се формира пенсионният фонд в бъдеще?
- Ако имате предвид фонд „Пенсии”, постъпления идват в момента от осигурителната вноска в частта за пенсии, или 17,8% за трета категория труд, която и родените до 1960 г. правят. За родените след 31 декември 1959 г. 5% постъпват и в избрания от тях универсален фонд, като във фонд ДОО постъпват 12,8%. Фонд „Пенсии” е и с най-голям дефицит, защото именно там е най-голямата разлика между постъпленията и изплащаните суми за пенсии. Там разминаването е повече от 1 млрд. лв. Целта е дефицитът да бъде въведен в поносими граници за бюджета в бъдеще.

- Заради промените се създаде впечатление, че ще е трудно да се запази равнопоставеността на различните категории труд в социалната система. Как ще се съхрани справедливостта при правото за пенсиониране, като се има предвид, че след 2015 г. част от пенсиите ще изплащат през професионалните пенсионни фондове?
- Предприетите промени в Кодекса за социално осигуряване в областта на ДОО са справедливи и последователни. Те завишават условията за пенсиониране за всички категории лица без изключение. Завишава се възрастта за масовата трета категория труд и за военни и полицаи, работещи по чл. 69 от КСО, като възрастта за пенсиониране става от 25 на 27 години, увеличава се и възрастта за първа и втора категория труд. Категорийните работещи, чиято пенсия сега се формира само от ДОО, преходният режим предвижда от 2015 г. изплащането на т.нар. срочни пенсии. Тя ще се поеме изцяло от професионалните пенсионни фондове, където лицата от първа и втора категория труд от 2000 г., когато бяха създадени тези фондове, бяха задължени да правят осигурителни вноски в размер на 7% за втора категория и на 12% за първа, т.е. целта е за този 15-годишен период да се отпусне съответният размер срочна пенсия, която лицата ще получават до придобиване на право за пенсиониране по възраст по чл. 68, когато вече ще получат пенсия от ДОО. За времето от ранното пенсиониране до това по възраст разходите се поемат от втория стълб на пенсионната осигуряване – професионалните фондове, които се управляват от пенсионноосигурителни дружества.

- В тази връзка промените предвиждат да премахнете тавана за новоотпуснатите пенсии от 1 януари 2014 г., но за старите ще има ли график за премахване на лимита?
- Премахването на тавана е един стимул за осигуряването, което би трябвало да е основен за системата. Но няма изричен законов текст, който да регламентира как ще се постъпва със старите пенсии, т.е. тези, които ще бъдат отпуснати до 2014 г. В момента таванът е обвързан с максималния осигурителен доход, който е 700 лв., като, ако остане тази обвързаност, този таван ще расте при всяка промяна. Това все пак ще обхване засегнатите лица, които към момента са 49 000. Това е едната възможност, която вероятно ще се предвиди в законодателството. Другата възможност, която може да се предвиди, е чрез индексирането на пенсиите да нараства и таванът. Данните показват, че тези пенсии, които са ограничени от максимален размер, са с разлика средно от по 100 лв., но има и пенсии, които са доста над максималния размер от 700 лв. По наш разчет, ако се отмени прагът за всички пенсии, системата ще натовари бюджета с около 100 млн. годишно. Така че най-вероятно ще се възприеме политика на плавно нарастване на тавана за старите пенсии.

- Естествено, НОИ няма регулаторна функция в това отношение, но може ли да се окаже, че вторият стълб на пенсионното осигуряване също има свои дефицити?
- Безспорно е, че пенсионната система трябва да се разглежда като едно цяло от всички свои компоненти – от разходопокривната държавно осигурена пенсионна система до допълнителното пенсионно осигуряване, което се осъществява на капиталов принцип и се администрира от пенсионноосигурителните дружества. Бъдещият пенсионен приход ще бъде обвързан с това, какъв ще е приносът на всяко лице от формиране на общия осигурителен доход, но принципите са различни за двете системи. Размерът на пенсията в държавната система е определен по формула в непосредствена връзка със собствения принос и осигурителния стаж, докато допълнителното осигуряване има дефинирани вноски от 5% и индивидуални партиди, което означава, че предварително не е дефиниран размерът на пенсията, а зависи от осигурителните вноски и от доходността на фонда. Оттук нататък е важно как ще бъде регулирана фазата на изплащане. Доколкото е записано в закона, те имат пожизнено значение, но има и много други съществени въпроси, от които ще зависи размерът на пенсията, които в момента не са регулирани.

- В тази връзка твърдението, че със средствата на НОИ е възможно да се играе в хедж фондовете, вярно ли е?
- В случая става дума за едно превратно представяне на една законова възможност, която имат пенсионноосигурителните дружества при инвестиране на средствата на пенсионните фондове. Според сега действащите регулации не само в България, но и навсякъде по света това е част пенсионната система. Активите на пенсионните фондове се инвестират на фондовата борса, която е регулиран пазар на финансови инструменти, подчертавам, регулиран. Съгласно действащите регулационни механизми част от активите на пенсионните фондове се инвестират във финансови инструменти. Това е част от капиталовия пазар. Тези фондове са създадени с тази цел, като участват на фондовата борса, да стимулират развитието на икономиката, а от друга страна, целта те самите да извличат доходност от инвестициите, което да е в полза на осигурените лица. Така че това не е игра в този смисъл, това е вид легитимна инвестиция. Доколкото съм запознат с текущото законодателство, българските пенсионни фондове нямат право да играят на хедж пазара. Но подчертавам, че става дума за сектора на допълнителното пенсионно осигуряване.

- Каква би била оптималната реформа на пенсионната система?
- Когато говорим за пакет от мерки, те трябва да имат някакъв критерий за оптималност. А критериите за качеството на пенсионната система са няколко. На първо място, пенсионната система трябва да осигурява адекватни по размер пенсии и системата да е финансово устойчива. Но също така трябва да е модерна. Съвременното разбиране е, че тази система трябва да има диверсифицирани източници на финансиране, което означава и формиране на обществена култура за създаването на портфейли. Съвременната пенсионна система съчетава принципите на солидарността между поколенията и принципа на личната заинтересованост. Понякога трябва да се прави избор между двете основни цели – адекватност на пенсиите и устойчивост на системата, защото, колкото е по-щедра тя, може да постави в риск нейната устойчивост. Оптималната система е тази, която намира най-доброто съотношение между двата основни принципа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: