Путин срещу “великолепната седморка”

РИА Новости

Президентските избори, насрочени за март 2012 г., отпърво изглеждаха само формалност след “рокадата” на 24 септември, но вече се изпълват с интрига и се превръщат във важен тест за политическата система в Русия. В тези избори изниква нова тема, очертала се внезапно като значима за обществото: проверка дали властта е сменяема.

Крайната победа на Путин все още е вън от съмнение, но обществото настоява да му се демонстрира работещ - ако ще на празни обороти, механизъм за смяна на властта. Стопроцентовата неизбежност на една нова путинска “дванайсетлетка” се афишира за пръв път не от привърженици, а от противници на управляващите.

“Твърде голяма част от обществото бе започнала да възприема стабилността като безнадеждност. Затова, след като бяха приети документите на Михаил Прохоров, издигнат за кандидат-президент от група избиратели, стана ясно, че властта вече не изключва втори тур като вариант”, коментира Михаил Виноградов, шеф на фондацията “Петербургска политика”.

“А съвсем доскоро Кремъл отхвърляше по принцип всяка възможност за втори тур като нещо недопустимо - отбелязва експертът. - Естествено, в партията на властта и днес има доста паникьори, според които може да се повтори южноосетинският сценарий: местната опозиционерка Джиоева отиде на втори тур и го спечели с гласовете на протестния електорат. Но ситуацията в Русия все пак е коренно различна от тази в Южна Осетия.”

При това положение регистрацията на опозиционните кандидати добива съвсем друг смисъл. До “вечните втори” Генадий Зюганов и Владимир Жириновски (лидерите на руските комунисти и на либералдемократите съответно, б. р.) се наредиха и претенденти от политически групи, които просто не бяха представени по-рано в президентските надпревари.

Докато Дмитрий Медведев се сражаваше през 2008 г. единствено с изцяло “нафталинените” вече Зюганов и Жириновски (масона Богданов не го биваше и за спаринг партньор), Путин ще си има работа и с традиционния комплект, и с още цял спектър от опозиционни идеологии, което прави втория тур по-вероятен.

Всеки от кандидатите, заети сега с предизборни формалности, има собствена електорална ниша. Взети заедно, тези електорати може и да стигнат заветните 50 процента в първия тур.

Освен умерено левия лидер на “Справедлива Русия” Сергей Миронов, излъчен според закона без никакви подписки от партията, представена в Думата, на хоризонта се зададоха и кандидати “отдясно”.

ЦИК получи в последния момент всички необходими документи от милиардера Михаил Прохоров; като независим той ще трябва да събере до 18 януари 2 милиона подписа. В събота партия “Яблоко” реши да излъчи своя основател Григорий Явлински.

Следователно Путин ще се сражава с почти целия руски политически спектър - от комунисти до либерали, от националисти до ентусиасти, подкрепящи европейската интеграция на Русия.

Любопитно е, че ЦИК и опозицията, която я мрази, в трогателно единство помежду си издигнаха бариера пред радикалите. ЦИК не допусна писателя Едуард Лимонов, пънкар по стил и националболшевик по убеждения, а също и небезизвестния борец срещу “юдейското иго” Борис Миронов. “Яблоко” пък не се вслуша в “робинхудовските” призиви на Евгения Чирикова, защитничка на гората в Химки, препоръчала на партията да издигне (известния блогър - б. р.) Алексей Навални.

Колкото до националболшевиките и обикновените националисти, ЦИК използва формални основания, за да ги обезвреди - нередности с документите и с инициативните групи. В крайна сметка бранителите на “националната идея” получиха предлог да твърдят, че властта се страхува от тях.

“Всъщност обаче Русия засега просто няма национална и демографска политика, тъй че станалото е само нервна реакция на властта, видяла конкуренти в това поле”, смята Марк Урнов, декан на факултета по приложна политология в Националния изследователски университет “Висше училище по икономика”.

Ще посочим, че формалната причина “Яблоко” да откаже на Навални също бе национализмът на Алексей, отбелязан от партийни активисти. И конгресът на “ябълките” предпочете добрия ...

Свързани новини: