За Синята коалиция, автентичното дясно и новата кауза

Днес, когато синята партия, изнесла основната тежест на прехода, се намира в историческо най-ниското си равнище, когато хулена от свои и чужди е на съдбовен кръстопът, смятам, че съм длъжен да споделя вижданията си и представите си за онова, което искреният десен избирател търси да види в своя политически представител. Още повече, че от шест години не участвам в активния политически живот на страната, но наблюдавам и анализирам случващото се и много по-обективно, отстрани изграждам представата си за политическите процеси и резултатите от тях.   Аз, както и много други хора, приветствахме създаването на Синята коалиция. Смятахме че това е формулата, която ще сложи край на вътрешните борби, започнали като междуличностни в началото, довели до поредното разцепление и прераснали в междупартийно съперничество. Оказахме се наивници.   Синият оптимизъм скоро се изпари, защото се оказа, че двете основни формации – СДС и ДСБ - са антагонистично противостоящи една на друга. Борят се за едни и същи избиратели, съперничат си перманентно – кой е по-голям, кой е по-добър, кой генерира по-важните политически решения и послания – кой да е пръв. При това видимо и без особен свян. В резултат избирателите издадоха суровата си присъда. Сто и осемдесет, двеста хиляди гласоподаватели днес – а утре?   Това ли е дясното пространство в България? Само толкова ли останаха от синьото море? Разбира се, че не. Дясното пространство си е същото – измерва се с милиони хора, само че не виждат в лицето на днешната Синя коалиция своя автентичен и убедителен представител. И с право. В сегашния си вид – като форма и съдържание, тази коалиция доказа своята неспособност да отговори на техните очаквания.   На дневен ред излиза големият въпрос. Възможно ли е на мястото на Синята коалиция да се създаде нов, автентичен десен политически субект, който да отговори на очакванията на многобройните десни избиратели. Нов политически проект с ново дясно послание, с нова дясна кауза.   Скромното ми мнение е, че може. Най-малкото струва си да се опита. Аз, а и много хора, с които съм говорил по този въпрос, смятаме, че това трябва да стартира незабавно.   Успехът на подобно начинание обаче до голяма степен се предопределя от зрелостта на ръководствата на СДС и ДСБ. От тяхната политическа мъдрост и оценка на днешната ситуация, на предстоящите политически процеси до следващите парламентарни избори и на недвусмислено изразената воля на десния избирател. Убеден съм,че повечето от редовите членове на СДС и ДСБ мислят по същия начин и са готови да формират този нов политически субект.   Двете политически централи трябва да се събудят, да престанат да се самозалъгват, считайки се за самодостатъчни, да спрат да губят време в анализи кой с колко е по-виновен за катастрофалната загуба на последните избори и да чуят какво им казват както членовете на двете партии, така и симпатизантите и избирателите им. Да се издигнат на нивото на политическата си отговорност, да формират контактни групи (при нужда с експертна помощ отвън), които да започнат дискусия за това, какъв да бъде този нов десен субект, каква да е неговата форма, съдържание, структура, организация, управление и т.н. Диапазонът е широк – от нова дясна партия, до нова коалиция, федерация, съюз и прочее форми на ново представителство.   Мисля че, контактните групи биха могли да предложат подходящ модел на този нов десен проект не по-късно от април - май 2012 г.   Вторият голям въпрос е какво да бъде новото послания на десния проект. Всички послания, които в началото на прехода отправи СДС и впоследствие ОДС, отдавна са изчерпани – те просто са изпълнени. Смяна на системата, пазарно стопанство, демократични институции, НАТО, ЕС и прочее - са факт. Необходимо е ново послание, ясно и синтезиращо непреходните принципи на десните идеи. Необходима е дискусия и по този въпрос.   Моята представа за новата кауза на новия десен проект съществено се различава от формулираните понастоящем каузи и на ДСБ, и на СДС.   ДСБ казват "Силна България в обединена Европа”. Като оставим настрани, че нито България скоро ще стане силна, нито Европа е кой-знае колко обединена, посланието на ДСБ поставя в центъра на ценностната си система две институции. И забравя човека. Сякаш институциите са създадени, за да бъдат обслужвани от човека, а не обратно.   СДС поставя човека на по-видно място, но и тук мястото му е второстепенно. В посланието му "Да върнем човека в основата на политиката” първостепенното е "политиката”, а смисълът е масово участие на хората в политическите процеси.   Смятам, че новият автентичен, десен субект трябва да постави в центъра на вниманието си човека. А всичко останало – усилия, политики, институции, да бъдат подчинени на просперитета, благоденствието и сигурността на човека и неговото семейство. Кауза, която може да бъде постигната с чисто десни средства. Чрез развитието на бизнеса, поощряването на предприемачеството и създаването на силна икономика. Силната икономика води до високи доходи, до материално благополучие, до силна и сигурна държава, способна да води подходяща социална политика. До създаване и укрепване на средната класа и гражданско общество – естествената социална среда на автентичните десни партии.   Излагайки съвсем схематично идеята си за нова дясна кауза, съвсем нямам претенцията, че тя е най добрата. Сигурно още много подобни предложения ще се появят. Затова е необходима дискусия и колкото по-рано започне тя, толкова по-добре.   *Муравей Радев е бил народен представител в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание; финансов министър 1997-2001 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: