Созополските исторически потайности излизат на бял свят

Приключиха за тази година археологическите разкопки на Националния исторически музей пред входа на Стария град в Созопол. Необичайното за археология време на този обект се наложи поради факта, че в началото на октомври бяха премахнати два незаконно построени на това място още през 70-те години на миналия век ресторанти. Пред смаяните очи на археолозите се показаха монументалните останки на крепостната стена на града, съобщиха от пресслужбата на НИМ. Със съдействието на вицепремиера Симеон Дянков спешно бяха осигурени средства и в течение на три месеца, въпреки студа, археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев разкопаха значително пространство пред крепостните стени. И бяха щедро възнаградени. Сензациите следваха една след друга. Първата бе свързана с крепостната стена. Оказа се, че тя е почти цяла. Запазена е на височина близо 8 метра – най-висока от стените на близо 3000-те крепости в българските земи. В центъра на разкопавания фрагмент от крепостната стена се откри и входната порта на града. Тя е била широка 4 метра и фланкирана от двете страни с мощни кули – бастионен тип, които също са добре запазени. Портата е част от хитроумно фортификационно съоръжение – капан за нападателя. Преодолелия портата враг, се е изправял пред втора порта и крепостна стена, пред още две кули и е бил обстрелван от всички страни, включително и с гръцки огън. Гръцкият огън е всъщност напалм /осапунена нафта/, изстрелвана от медни оръдия. През 812 г. кан Крум пленил в Несебър 36 медни оръдия и оттогава и българите използват това страшно оръжие при защитата на крепости. Големите изненади не спряха. Веднага след откриването на портата археолозите се натъкнаха на внушителните останки на огромна средновековна църква, построена в разрез с всички изисквания на фортификацията на десетина метра от външната страна на крепостта. Строителството на всякакви сгради пред крепостите е било забранявано, тъй като стените им биха прикривали от обстрел приближаващ се нападател. Църквата, чиито стени са били покрити със стенописи, в определен период е била превърната в храм-костница на избити през 1453 година от турците знатни созополчани, отказали да предадат града на турците. Тук са погребани над 200 души. В църквата са открити и множество монети и печати на византийски императори и български царе, от които най-любопитни са многобройните монети на цар Иван Шишман. Когато той дошъл на власт /1371 година/, Созопол вече пет години не е на българска територия. През 1366 година градът е бил превзет от кръстоносците на италианския граф Амедей Савойски и предаден на Византия. Но изглежда след 1371 година - и то след битката при Черномен, която турците печелят, Созопол е бил превзет от тях и предаден на Иван Шишман. Най-голямата изненада обаче дойде от малка сграда, прилепена до църквата и обърната с лице точно пред входната порта на крепостта. Десетките митнически пломби на пода в тази сграда /някои сложени в две малки гърнета/ подсказват, че това е митнически пункт, контролиращ влизащите в града стоки. Според договор между България и Византия от 716 г., сключен от наша страна от кан Кормисош, стоките на търговците от двете държави трябвало да имат оловни митнически пломби – свидетелство, че са платили изискваните от закона мита и акцизи. Очевидно митничарите и от България, и от Византия са имали на въоръжение достатъчно пломби и ако са откривали стока без пломби, са вземали необходимите мита и са поставяли пломбата. Дали и тогава е имало корупция, археологията не може да каже. Ще напомним все пак, че тогава не е имало нито цигари, нито наркотици. Но е могло от десет тона жито да ти обмитят срещу известна сума само два тона, уточняват от НИМ. Разкопките ще продължат и през следващата година, като до края на март археолозите смятат да приключат работата си и да предадат обекта за консервация и реставрация. Целта е до края на юни и тези работи да завършат и Созопол да представи на туристите нов обект на историческия туризъм. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: