Съдбата на eврото се развива в неясна посока

В течение на две години след възникването на суверенната дългова криза в еврозоната се носеха слухове, че е възможно нейното разпадане и крах на еврото. През 2011г европейската дългова криза продължи да се разпространява и разраства, затова в края на тази година съдбата на еврото предизвиква много съмнения, а тенденцията за неговото развитие през следващата година също остава неясна.   Преплитане на кризите   Заради непрекъснатото засилване на дълговата криза навсякъде в еврозоната тревогата нараства: правителствените дългове се натрупват, банковата криза с всеки изминал ден се усилва и икономиката на страните от еврозоната е на границата на срива. Всички тези отрицателни фактори хвърлят сянка върху перспективите на еврото.   По официални данни в момента в редица страни от Европейския съюз частта на обществените дългове се доближава и дори надхвърля 100 процента от брутния вътрешен продукт.   През 2011 г. дълговата криза засегна и водещите страни от еврозоната, което се превърна в най-опасната промяна в този период. Кризата обхвана вече Италия, Испания и други големи държави в еврозоната. Дори най-големите икономически субекти в тази зона – Франция и Германия, е възможно да не запазят суверенен кредитен рейтинг ААА. Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс” е поставила 15 страни от евросъюза, включително Германия и Франция, под наблюдение в списъка Credit watch "отрицателен”. Ако тези страни не успеят да спрат влошаването на ситуацията, техният кредитен рейтинг ще бъде понижен в следващите 90 дни.   Непрекъснатото разпространение на европейската дългова криза увеличава риска за европейските банки. Именно на тях се пада голяма част от държавните дългове на страните от еврозоната. Рискът за Франция се оказа най-голям, дълговете на 4 от нейните банки са 419 милиарда евро (550 милиарда долара), затова неотдавна международната рейтингова агенция "Мудис” понижи суверенния кредитен рейтинг на три нейни банки.   Едновременно с това дълговата криза започна да влияе на реалния икономически сектор, затова процесът на икономическо възстановяване в еврозоната е възможно да спре.   През ноември Европейската комисия публикува доклад, в който се предвижда застой в европейската икономика през първата половина на 2012 г. и икономическият ръст на еврозоната ще бъде 0.5 процента. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със седалище в Париж прогнозира, че през последната четвърт на тази година и през първата четвърт на следващата ще бъде отбелязан отрицателен икономически ръст в сравнение със съответния период на предната година. На фона на понижението на ликвидността и сигурността европейската икономика се развива с големи усилия. Това неизбежно ще увеличи проблемите в еврозоната.   Реформата протича с големи трудности   За да преодолеят дълговата, банковата и кризата на растежа, страните с големи дългове трябва в кратък срок да проведат политика на дефлация и структурни реформи, за да убедят инвеститорите в сигурността на своите пазари. От гледна точка на дългосрочни перспективи ЕС и страните от еврозоната трябва да постигнат единодушие относно задълбочаване на реформите за осъществяване на финансова интеграция.   Въпреки това страните от ЕС не демонстрираха значителен напредък в тази сфера.   На първи декември гръцкият профсъюз проведе 24-часова стачка в цялата страна в знак на протест срещу мерките за финансово затягане, които правителството смята да предприеме.   На 12-ти декември, когато преговорите с правителството не дадоха резултат, италианският профсъюз също обяви готовност да проведе стачни действия в цялата страна в знак на протест срещу пенсионната реформа на правителството.   Проблемът как да убедят жителите да приемат реформи, свързани с понижение на благосъстоянието, се превърна в предизвикателство за правителствата на всяка европейска държава и също допринесе за неопределеността на действията по преодоляване на кризата.   От друга страна инвеститорите не виждат възможност да регулират банковата криза в близко бъдеще. Освен това усилията за задълбочаване на реформите, насочени към укрепване на ЕС и икономическото управление в еврозоната също не дадоха резултат.   На последното за тази година заседание на ръководителите на ЕС, което се състоя на 9-ти декември, те се договориха да сключат нов договор за укрепването на финансовата дисциплина, за да избегнат повторение на дълговата криза. Това е свидетелство, че Европа направи голяма крачка към създаването на финансов съюз.   Голямо изпитание за сплотеността на съюза стана фактът, че Великобритания отказа участие в него. След срещата на върха част от страните също тръгнаха да се отказват, затова в перспективите за приемане на новия договор съществуват неясноти.   Анализаторите смятат, че равнището на икономическо развитие на страните от еврозоната и тези в ЕС е различно, а моделите на икономическото им управление, политическите режими, пътищата на историческо развитие, социалните и културните традиции също се различават. В такава обстановка ще им бъде трудно да преодолеят препятствията със съвместни усилия, без да вземат предвид външнополитическия натиск и без да се съобразяват с националните си интереси.   Затова финансовата интеграция, задълбочаването на реформите и преодоляването на дълговата криза е тежка задача и пътят по осъществяването й ще е труден.   Няма да има крах на еврото   Еврозоната се изправи пред много кризи, дори някои медии съобщиха, че някои европейски предприятия предвидливо са започнали да обсъждат с търговските си партньори въпроса за разпределението на средствата след разпадането на ЕС. Но еврото и еврозоната не могат да рухнат внезапно.   Първо, въпреки че ситуацията с дълговете в редица страни от еврозоната остава сериозна, обстановката във водещите икономически субекти в зоната е сравнително благоприятна, а финансовият бюджет и обществените дългове в еврозоната са на средно равнище. Освен това тези страни заемат първите места в света по развитие в областта на научно-техническите иновации, образованието и изследванията. Всичко това е в основата на излизането на региона от кризата. Второ – съществуването на еврото и еврозоната е икономическа потребност. Икономическата интеграция донесе голяма полза на страните в тази зона.   В течение на повече от 10 г. след като бе създадена, еврозоната изигра важна роля в създаването на общ пазар и икономическа интеграция, затова страните в тази зона са икономически зависими една от друга и имат обща съдба.   Трето – не бива да се подценява политическото значение на европейската интеграция. Анализаторите отбелязват, че за основа на еврото служи европейската интеграция, еврото няма да рухне, ако не се измени коренно европейската интеграция. Страните от еврозоната до последно ще защитават своята валута.   В тези страни вече се осъзнава сериозността на дълговата криза и се демонстрира стремеж да бъде преодоляна. Появиха се и някои признаци, че водещите икономически субекти на еврозоната са разработили редица резервни планове. В момента те отстояват позициите си, за да принудят Гърция и други държави да проведат реформите, но в решаващия момент непременно ще предприемат необходимите мерки.   Що се отнася до Германия, тя също може да отстъпи по въпросите за ролята на Европейската централна банка, емисиите на общи облигации в еврозоната и т.н.   Както заяви германският канцлер Ангела Меркел еврото е не само валута, а мечта за обединение на Европа, и ако то се провали, Германия и Европа също ще претърпят неуспех.

Прочети цялата новина

Свързани новини: