(http://e-vestnik.bg/)
Обичаме жени, които никога не виждаме отново…
Прочетох това отдавна, но дълбочината на смисъла по някакъв начин ми убягваше до тази година. Цялата история е ужасно дълга и започна някъде в края на 80-те години. Периодът беше особен - във въздуха витаеше някаква неяснота, нещо предстоящо и несигурно, което тепърва щеше да промени живота на всички. В България цареше лъжливо-истерична атмосфера и във всичко, което се случваше по онова време имаше елемент на неизбежност. Може би заради това съм запаметил хронологията на събитията, които се проточиха поне двадесетина години.
През лятото на 87-а или 88-а година с Л. се шляехме из България и по различни пътища стигнахме до един и същи плаж на северното Черноморие. Не бях спал почти цяла нощ и в лек унес седях на пясъка, докато Л. и бодра компания сипеха шегички и смешки. Междувременно стана дума за известен преводач и тогава Л. ми набута в ръцете тънка стихосбирка озаглавена “Обичаме жени, които никога не виждаме отново”, преведена от въпросния човек.
Няма начин да съм сънувал всичко това, но е факт, че дори когато след повече от десетилетие се появи интернет, не намерих и дума нито за автор, нито за стихове, публикувани под това заглавие. Тогава книжката не ми направи кой знае какво впечатление, освен красивото заглавие и твърде нестандартното стихотворение под него. Не го помня, но ми хареса.
Тогава изживявах някаква студентска тръпка, оглеждах се за нова, а и предпочитах да не мисля за тежки чувства. Пък и около мен беше пълно с жени, за които бях убеден, че ще виждам до края на живота си. Искам или не. В интерес на истината повечето от присъстващите на тоя плаж виждам и до ден днешен. Пак по формулата искам или не. В крайна сметка обаче това няма кой знае колко общо с нашата история.
Нататък събитията започнаха да се развиват стремглаво, и в обществен, и в личен план. Така се стигна до една вечер в началото на 90-те години, в софийски бар. Доведоха я двама мои много близки приятели. Беше интелигентно момиче, със силен, но овладян сексапил и ужасно мрачна физиономия. Поначало не харесвам мрачни жени, но ми обясниха, че тя имала тежка, провалена не по нейна вина връзка, на която много е разчитала. Не знам защо, но образът й се запечата в съзнанието ми и то точно, докато се разхождаше между огромните соцканапета, с които бяха обзаведени по онова време заведенията, които претендираха да са луксозни.
Времената ставаха все по-отвратителни. Появиха се мутрите, фалшивият алкохол, квазиполитиците, въжеиграчите, мошениците, пирамидите, убийствата. В цялото това обществено безумие, тя навлизаше все по-дълбоко в нашите приятелски среди. Бяхме млади, не обръщахме внимание на детайлите, кризите не ни плашеха, а емоциите ни бяха бързи като светкавица. Виждах я относително често, сърдечна, контактна, дори и кокетна, по-някакъв начин дистанцирана, но с мярка - колкото да покаже, че достъпността отвъд определени граници е невъзможна. Мислех често тогава за нея, нещо което ми се случи пак години по-късно, но вече при други обстоятелства. Тогава просто я приемах с младежка убеденост за вечната неизбежност на приятелското обкръжение. С годините постепенно разбирах, че това е твърде тънка нишка, която се крепи единствено пак на младежка самоувереност.
Ставахме все по-близки приятели, които очевидно се чувстваха добре един с друг. Изпадахме в малко идиотската ситуация на хора, които деликатно се пазят от прекрачването на определени граница, макар че им е добре заедно, но се страхуват точно това да не се разруши. Тя стоеше често пред мен, малко като сюжета в онзи разказ на Едгар Алан По, в който всички търсят важно писмо, а то е на лавицата на камината. Тоест важните неща постепенно ставаха все ...
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2011/12/28