Разделена Нигерия на произвола на ислямистите

Франс прес

Коледните атентати в Нигерия - последните засега от една дълга поредица, сочат колко е трудно за властите да възпират ислямисткия екстремизъм и може да разпалят допълнително насилието в тази дълбоко разделена страна. Важен производител на петрол, държавата с най-голямо население в Африка (160 милиона жители) се дели на две половини. Това са бедният Север с предимно мюсюлманско население и Югът - територии с християнско надмощие, където се намират горивата.

Отговорността за атентатите по Коледа бе поета от ислямистката секта Боко Харам. Те отнеха живота на четирийсетина души, 35 от които загинаха в католическа църква край федералната столица Абуджа, и пораждат опасения от ескалация на кръвопролитията. “Насилието расте - става по-мощно и заедно с това използва все по-сложни тактики”, твърди Шеху Сани, правозащитник от Севера.

“Нападенията срещу църкви целят кризата да придобие общонационален мащаб. Организаторите се стремят да замесят и хора, неучастващи в споровете. Християните може да поискат реванш срещу мюсюлманите, което е опасно за страната”, обяснява той.

След атаките правителството посочи за виновник Боко Харам и сектата пое отговорността за повечето нападения. Остават обаче сериозни въпроси за намеренията на групировката и на онези, които я подкрепят. Тя изглежда се състои от многобройни фракции; някои от тях може би поддържат връзки с политически дейци.

Конспиративните версии са премного; една от тях приписва кръвопролитията в Нигерия на враговете на президента Гудлък Джонатан - християнин южняк, изправен срещу силна опозиция от Севера. Анализатори обаче изтъкват, че регионът е плодородна почва за разрастване на подобни движения - многобройната местна младеж е останала без работа, без доверие в правителството, а и без надежди за бъдещето.

Враждебни настроения пораждат също корупцията в страната и пропастта между богати и бедни. Нигерия е основният петролопроизводител на континента, но страда от жесток недостиг на инфраструктура и повечето хора там живеят с по-малко от 2 долара дневно.

Правителството се оказа неспособно да прекрати насилието от страна на Боко Харам - независимо че използва тежката ръка на военните. Според анализатори намесата им дори е изострила проблема. В крайна сметка репресиите “отблъснаха много хора от силите за сигурност и ги доближиха до размирниците”, обяснява Шиди Одинкалу от неправителствената организация “Оупън сосайъти джъстис инишътив”.

Мнозина предложиха да се търси решение в диалога; проблем е обаче да се намери събеседник. Боко Харам няма командна структура и доста хора се представят за нейни говорители. Първоначално групировката се прочу с нападения над местни обекти и гавра с държавните символи, но самоубийственият атентат срещу представителството на ООН в Абуджа през август, взел 24 жертви, постави нови въпроси за нейните амбиции.

Дискусии се водят и за връзките на Боко Харам с чуждестранни групировки като “Ал Каида в ислямския Магреб” - северноафриканското крило на Ал Каида. Дипломати споменават за сътрудничество, включващо обучение на хора от движението в чужбина; няма обаче доказателства за оперативни контакти с чуждестранни организации.

В понеделник влиятелният абуджански архиепископ монсиньор Джон Онайекан призова мюсюлманските дейци да поемат по-активна роля в усилията да бъде сложен край на насилствените действия. “Никой от нас не е в безопасност, не става дума само за католиците (като обект на нападения - бел. на АФП); днес сме ние, утре не се знае кой ще бъде”, заяви духовникът по време на траурна меса за жертвите от коледните атентати. “Опасности има много - особено раздорите да се задълбочат”, подчерта архиепископът.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: