In memoriam за Иван Андонов: Някои обичат изкуството, други обичат да се показват в изкуството

Напусна ни еди от големите български творци - режисьорът, актьорът, художникът Иван Андонов. Едно от малкото му интервюта в последните години беше дадено за e-vestnik. Публикуваме го отново с почит към паметта му.

Иван Андонов е от старото поколение кинаджии, чиито филми някога са се гледали в пълни салони, а днес влизат в графата „златна българска класика”. Роден е на 3 май 1934 г. в Пловдив, през 1956 г. завършва актьорско майсторство в тогавашния ВИТИЗ. Играл е в десетки филми, сред които „На малкия остров”, „Иван Кондарев”, „Отклонение”. Режисьор е на любими български ленти като „Дами канят”, „Опасен чар”, „Адио, Рио”, „Вчера”. През 60-те и 70-те години е единственият български актьор, който се снима в главни роли в чужди филмови продукции - на тогавашната Източна Германия - ГДР. Тази година получи наградата за цялостно филмово творчество на кинофестивала във Варна „Любовта е лудост”. През последните години обаче Иван Андонов се отдава на отколешната си страст – живописта. Вече има зад гърба си над двадесет изложби. 

- Г-н Андонов, как решихте да преминете от света на киното в този на живописта?

- Дълги години, докато бях ученик, съм се готвил да вляза в Художествената академия. Това работих, това исках, това мечтаех. Докато ме изкушиха и всъщност онова беше преориентирането ми – към Театралната академия, към театъра, към киното. За което, разбира се, не съжалявам, защото и то ми е дало точно такива радости, каквито и живописта. Много е хубаво, ако си актьор в театъра, да усетиш как е затихнал салонът и внимава какво ще кажеш, как ще го кажеш. Или в киното, когато вървят снимките и усетиш, че някак се „заразяват” актьорите, операторът, всичко тръгва, работата става. Това са едни много щастливи мигове, в които човек благославя професията си и всичките дни на тежък труд, който понякога изглежда непродуктивен и мъчителен. Но дава такива резултати.
Никога няма да забравя последния ден на филма „Дами канят”, например. Нямаше такова нещо, което е този финал. Трябваше тези дами да уловят инструктора в една мрежа заедно с рибите, които са там. Но стана така, че Стефан Данаилов се качи в мрежата заедно с половин тон риба, мрежата се скъса и полетяха в язовира и рибата, и Стефан Данаилов. Актрисите бяха толкова запалени в това, че всяка от тях трябва да го притежава, да го има - това е да си повярва актьорът, че нещо става - и решиха, че трябва да го хванат. И започнаха да скачат в този язовир, който беше 30 метра дълбок, и няма нищо, което да ги спаси. А три от тях не можеха да плуват. Но понеже другите скачат, скачат и те.

- А това не е било предвидено в сценария…

- Абсолютно, това беше абсолютно непредвидено. Затова казвам, ето в изкуството, това е импровизация, но тя е дълго подготвяна. Тоест, те толкова много бяха заживели с образите си, че за тях това беше нещо съвършено естествено. Те знаеха, че всяка една от тях е готова да отиде накрай света заради този автомобилен инструктор.

- Сегашните актьори като че ли не се справят толкова добре…

- Нека да не ги делим така. Няма ...

Свързани новини: