На сбогуване с гневната 2011-а

12/30/11 22:50
(http://e-vestnik.bg/)

На сбогуване с гневната 2011-а

Едвин Сугарев

Трудно могат да се изброят негативните квалификации, с които и българските, и световните медии се прощават с изтичащата година. И това всеобщо чувство на омерзение несъмнено има своите основания: това беше годината, в която се простихме с илюзиите, че икономическата криза е преодоляна, икономиките са стъпили на краката си и светът може да се върне към досегашния си хедонистичен ритъм.

Не – показа ни 2011-та, под краката ни още зее пропаст, чиято дълбочина едва сега започваме да осъзнаваме – а светът никога вече няма да бъде същият. Ще бъде несигурен и проблематичен – и изпълнен с непредвидими капани, които заплашват да погълнат цели държави.

2011-та ще бъде запомнена и като годината на гнева. На спонтанния, неконтролируем гняв. Видяхме с очите си как този гняв прекроява политическата карта на света. Той помете един куп диктатури в Близкия Изток – и, разбира се, отвори един куп проблеми с непредвидими последици. Показа ни нагледно как една революция може за броени месеци да се превърне в диктатура, не по-малко кървава от предишната.

Което не отменя подвига на младите, които рискуваха живота си по арабските площади. Защото неизвестността е по-добра от безвремието на една дълголетна диктаторска власт – и би трябвало ние, българите, да знаем това по-добре от всички останали.

2011-та ни показа и един друг гняв – този срещу кризата като ефект от безотговорното надуване на икономически балони. Левичарският гняв, демонстриран от движения като “Да окупираме Уолстрийт”; гневът, който няма какво да предложи освен възгласа “Долу банкерите!” – и който е по същността си продукт на същото това консумативно мислене, срещу което протестираха младите хора в Америка и Европа.

Това беше протест, мотивиран от безработицата и социалните рестрикции, предизвикани от кризата – но с погрешна визия и философия за това как да се ограничи абсурдната зависимост на реалния живот от борсовите курсове на Уолстрийт – което едва ли ще стане чрез скандиране на левичарски лозунги и осиране на градските паркове, нарочени за база на протестите.

Този гняв обаче също няма само негативен аспект – той ясно показва волята на хората да приложат своето право на вето над сгрешените управленски практики – и да потърсят отговорност от управляващите, които не успяват да върнат общественото битие в границите на нормалното. Той може да бъде колкото си иска наивен или дори спекулативен – но доказва наличието на социален нерв, безспорно необходим за нормалното обществено битие.

И разните “окупации” могат да бъдат досадни – но безспорно са по за предпочитане пред ситуациите, в които вместо гняв имаме апатия – както се оказа в България например, където социалните протести се оказаха хилави опити за синдикален рекет срещу държавата – които отмряха поради липсата на желаещи да участват в тях.

Възможно ли е апатията да бъде национална характеристика – това е един от въпросите, които би трябвало да си зададем – във връзка с изтичащата година. Отговорът е: да, възможно е, но не завинаги – поради което опитите да се пробуди гражданското съзнание на българите са най-насъщното дело през следващите месеци и години.

Лошото е, че няма кой да прави това. И че фигурите, които бяха носители на тази отговорност, се изхабиха, маргинализираха и издребняха – а други на тяхно място тъй и не се появиха – защото българският обществен живот помътня, вдобичи се, навря глава в ярема на битовия цинизъм.

Това състояние е позорно, но не може да бъде вечно. Доказаха го други едни протести – тези в Путинова Русия. това беше страната, в която именно битовият цинизъм се бе превърнал в норма за живот – и в която изглеждаше, че нищо никога не може да се промени.

Е, промени се. Протестите, с които Русия ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 12/30/11 22:50 http://e-vestnik.bg/13536/na-sboguvane-s-gnevnata-2011-a/