Фойерверките, провинциализмът и празникът…

Ако се съди по коментари в интернет, фойерверките на Нова година в София са били доста скромни, в сравнение с тези по други европейски и световни столици. Когато някой се сети от общината да направи грандиозен спектакъл от фойерверки, това ще е белег за прогрес. Икономиите в това отношение са израз на изостаналост…

В Сидни, Австралия, например са прочути, всяка година се събират над милион души да гледат край Пристанищния мост и край операта, идват и чужденци да карат тук Нова година (виж тук, към средата на клипа). Същото е и на разни площади и булеварди във Виена, Париж, Лондон, Ню Йорк, дори в малки градове като Цюрих и т. н. из Европа.
У нас има прогрес - с идването на демокрацията започнаха празненствата на площада. Но ще мине време да се получи тази празнична атмосфера, която се усеща в други градове.

На нашия площад, от който БНТ излъчваше директно, тази година ще се запомни досадният креслив глас на водещата Мария Силвестър. Той можеше да ти изпари всякакво празнично настроение. И в цялото събитие витае едно особено българско настроение, в отделни възгласи и на водещи, на изпълнители - българииииии, Нова годинааааа, аааааааааа…
Не е някак непринудена веселба и празничност, ами едно такова аааааааааааа… Сякаш нещо става, дето ще го изпуснем. Сякаш трябва да им покажем на всички каква сме голяма работа… И на площада все се намират ентусиасти да се напиват и да чупят бутилки.

Най-ясно се видя къде сме сред света в това отношение на т. нар. Милениум. При посрещането на 2000-а година от цял свят, час по час, се редуваха разни танци, красиви репортажи, веселба. От България показаха една сцена във вътрешния двор на президентството (много е важно властта да е включена в празника), на която седеше президентът Стоянов с каскет като Тодор Живков, валеше сняг, мрак, прорязан от прожектори, в който някакви актьори правеха тъпи смешки.

По такива празници телевизиите надхвърлят себе си. Повечето зрители, прекарали пред телевизора, коментират, че от година на година коледните и новогодишните програми стават все по-лоши. На Коледа и Великден започва и едно телевизионно оливане с християнско библейски работи…

Своеобразен връх в това отношение беше преди 3 години Нова телевизия, която ощастливи зрителите с филма за Голгота, направен от Венета Райкова. Тя издоила някакъв спонсор, отишла в Ерусалим, и като водеща снима и обяснява на простия народ - тук Христос го били, тук го заковали на кръста, тук… С една затрогваща, загрижена физиономия, наша Венетка открехва народа за библейските работи. Няма такъв филм. Не просто кърти мивки, ами направо събаря Сливенските минерални бани.

В тоя ред на мисли, провинциализмът някак е изписан и по физиономиите, и в речта на водещи. Провинциализъм не е място на произход. Провинциализъм е начин на мислене. Това е например да пуснеш Венета Райкова да прави филм за Голгота и да не усетиш, че нещо не е наред. И въобще, да лансираш такива водещи и техните предавания. Провинциализъм е да оставиш такава като Мария Силвестър да кряка на Нова година на зрителите. Провинциализъм е медиите постоянно да тичат след властта и да ни показват политиците. И, разбира се, черешката на тортата е провинциализмът на премиера, обилно ретранслиран и репродуциран като някаква ценност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: