Ив. Кръстев: Да се каже честно какво ни чака в следващите 10 години

Оптимизмът си отиде, това е притеснително! България никога няма да прилича на Австрия от 1982 г. Песимизмът вече има икономическа цена. Щом премиерът е решил, че няма да има предсрочни избори, значи няма да има.

Психологически най-тежкото измерение на днешната криза е краха на утопията за нормалното. Това стана тъкмо в Унгария и Гърция, които по странен начин бяха 2-те страни, с които България се е сравняла – Гърция като съседка, Унгария като най-веселата барака в бившия соцлагер, обяви по БТВ политологът Иван Кръстев. По някакъв начин в Унгария става това, което гръцката опозиция желае да се случи в Гърция, добави той.

Унгарската икономика започна много да се променя от 70-80-те години на миналия век и тя се различаваше от останалите соцстрани. Впоследствие всички западни фирми направиха офисите си в Будапеща. През всичките години след това обаче Унгария започна да губи своята конкурентноспособност, обясни Кръстев. Балонът гръмна, когато се разбра, че с влизането в ЕС не може да се промени всичко. Рязкото увеличаване на доходите на населението не стимулира потреблението; засили се недоверието към властта. Впоследствие днешните управляващи ФИДЕС получиха огромна електорална подкрепа – с 2/3. Те решиха да проведат нещо като специфична национална икономическа политика, концентрирайки много власт в ръцете си. На първия етап хората били готови да подкрепят Орбан в това отношение. Икономически обаче мерките не сработили; човекът на улицата е изправен пред тежко положение – повечето хора са взимали заеми в швейцарски франкове, а сега трябва да ги връщат във форинти. Сега правителство поведе силна националистическа реторика, но тя не помага. Унгария има пари до средата на тази година – или трябва да вземе заем от международни банки с огромна лихва, или да обяви фалит, поясни Кръстев.

Част от кризата на демокрацията е, че забравихме защо искахме демокрация, коментира политологът. И продължи: опитът да бъде решена икономическата криза без отказ от бюджетна дисциплина няма да проработи. Нашите страни са малки; финансовата дисциплина има смисъл в тях; тя обаче не може да бъде цел за една политика, тя е условие за политика, обясни Кръстев. България е много малък пазар, а районът около нас кипи и ври. По-ниските данъци наистина докарват инвеститори, но те са и хора – интересуват се как работи съдебната система, какви са пътищата, училищата. Ако хората нямат оптимистична представа за себе си, това е много притеснително. Най-песимистични в света са богатите страни. Песимизмът има икономическа цена – не вярваш ли, не успяваш, каза още Кръстев. България няма да прилича на Австрия от 1982 г., светът вече стана голям. Днес населението застарява, трудно се плащат пенсии; с новите технологии има все по-малко добри работни места; има друга структура на труда; младежката безработица достига 40-43%. В тази нова ситуация е необходим честен разговор за възможното и невъзможното в рамките на следващите 10 години, а не в следващите 10 месеца. Качеството на обществения дебат засяга състоянието на икономиката.

Дали ще има предсрочни избори, не може да решат само управляващите; но и опозицията не може да ги предизвика; щом премиерът е решил, че няма да има такива, значи няма да се предизвикат, заключи той.

Frognews.bg

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: