Акад. Георги Марков, историк: Политиците да не разчитат на търпеливия български народ

- Акад. Марков, от дните около Коледа Българската православна църква е във фокуса на общественото внимание. Кому са нужни скандалите, в които са въвлечени висши духовници и Светият синод?
- Ние отправихме обръщение в защита на Българската православна църква. Моят мотив е, че ще се посегне с политически цели върху независимостта на църквата като институция. Църквата има канони, които са от векове. Те не подлежат на политическо влияние. Сега светската власт се опитва да смачка висшия клир и да го подчини.

- Мнозина виждат като причина за скандалите битката за патриаршеския престол?
- Сега върви борба за наследството на патриарх Максим. Във висшия клир се оформят три лобита – руско, гръцко и западно. Доколкото имам впечатления Кирил, Варненският митрополит, се води от руското лоби, а Неврокопският Натанаил - от гръцкото. Има и от западното лоби – тези, които държат за единство и обединение с Католическата църква. В него са поне две-три имена. Има боричкане. Има и борба срещу руското влияние, което традиционно е изключително силно в България чрез православната религия. Ако вземете манифеста на цар Освободител - там не пише българи, а пише страдалци, братя, единоверни православни славяни.

- Справедливо ли е да останат неосветени сътрудниците на ДС, скрити зад паравана на расото?
- Половината досиета са унищожени. И то досиетата на тези, на които е трябвало. Главният прокурор Борис Велчев каза: „Е, макар и половина, това е половината истина“. Като историк ще ви кажа, че истината не може да бъде наполовина. Досиетата на най-верните сътрудници на Държавна сигурност са унищожени. Останали са на такива, които не са заслужавали голямо доверие. Извършва се манипулация с досиетата. Доста се преиграва. Всички се слагат под един знаменател – доносници.

- Не е ли логично българите да желаят и по-голяма прозрачност около финансите на църквата?
- Вярно е. Църквата се оплака, че не са й върнати имоти, но сигурно има достатъчно вече имоти. Трябва да се упражнява някакъв контрол, както над всички други, които са собственици. Църквата има и духовна мисия, но, ако тя, както в други държави, поеме трапезарии за бездомни, наркокомуни, благотворителна инициатива - тогава държавата може да бъде по-снизходителна по отношение на данъчното облагане. Съгласен съм - църквата като всяка институция подлежи на финансов контрол.

- Не сме ли свидетели на опит за преосмисляне на ролята на църквата в обществения живот на страната?
- Обществото очаква от църквата радикална реформа - да се обърне към неговите болки, тъй като църквата е прекалено затворена в себе си. Тя си има свои проблеми, но трябва да служи на обществото.

- От защита на своята независимост или от реформи се нуждае повече в момента Българската православна църква?
- И от независимост, и от реформи. Реформите трябва да започнат отвътре. Да не се налага реформа отвън. Църквата е консервативна институция. Затова е оцеляла през вековете и дори през робството, но трябва да се реформира. Да се доближи до паството, да стане по-разбираема. Черковно славянският вече не е достатъчно разбираем. Може да се служи на новобългарски език. Трудно промените могат да се провокират отвън. Църквата, освен че е консервативна - нейните канони са валидни и за другите православни църкви. Политиците, които искаха да махнат Максим, не успяха, защото веднага го защитиха и Вселенският патриарх, и Руският, и Сръбският. Те са много чувствителни в това отношение, понеже са страдали от груба намеса. Нас векове наред ни е нямало като държава, но сме имали църквата. Имало е стремеж към просвещение. Сега единствената духовна ценност са парите. Парите имат значение, но не могат да бъдат идеал за младите.

- Можем ли да потърсим аналогия на ситуацията, в която се намира България сега, в нейното по-близко или по-далечно минало?
- Ще се върна към световната стопанска криза 1929-1930 година. Особено към 1931-1934-та, когато управлява Народният блок, а в Народното събрание, както Ляпчев се изразява, „се бият за тлъсти кокали и постни дробчета“ и се откъсват от действителността. Тогава изкупните цени на земеделските продукти падат пет пъти, селяните масово се разоряват и се затварят фабрики. Когато военните извършват преврата на 19 май 1934 година, Никола Мушанов очаква, че народът ще излезе масово да протестира срещу затварянето на парламента и забраната на политическите партии, но никой не излиза да протестира. За разлика от преврата на 9 юни 1923 година, когато земеделците масово се вдигат на съпротива. Никой не излиза да протестира за парламентарната демокрация, защото парламентът се превръща в една говорилня. Хората не са виждали изход от тежкото положение и са предпочели диктатурата пред демокрацията. След това до началото на Втората световна война следват много стабилни години на стопанско възстановяване, но и тогава е имало политическа криза. Имало е и духовна криза 1929-1933 година. Не само в България - почти цяла Европа отива към диктатура, защото на хората се казва – ще има планово стопанство, ще има ред, ще преборим корупцията. Това може да е пример за съвременните политици.

- Възможно ли е да се повторят подобни крайни мерки в политическия живот?
- Вече нямаме войска и офицерство, които да им затворят парламента. Това обаче не бива прекалено да ги успокоява. Виждам, че и те са се пооткъснали от действителността. Сега са някъде по курорти. Кой у нас, кой в чужбина. Трябва да четат историята. Не може с демокрация да се нахранят хората. Сега условията са съвсем различни, но ето и в другите страни идват на власт крайно десни партии.

- На този фон каква е перспективата пред България през тази и следващите една-две години?
- Икономически ние сме свързани с ЕС и ще понасяме неговите тегоби, но не бива да стягаме колана повече от това. Дянков трябва да знае, че има един предел. Ние вече сме стегнали коланите за разлика от другите страни. Дано да няма социално напрежение. Ние имаме тази слабост, за разлика от гърците, да излизаме да протестираме на отделни съсловия. БАН протестира, университетите дори не ни подкрепиха, след това зърнопроизводителите, железничарите - всички отделно. Ако така продължава, може да се стигне до обединение на националното недоволство. От това се опасявам. Като народопсихология сме търпелив народ. Търпението е нещо хубаво, но понякога е и лошо. Не бива политиците да разчитат на търпеливия български народ.

- Политици от опозицията често правят сравнение между управлението на премиера Бойко Борисов и режима на Тодор Живков. Това сериозно ли е?
- Понеже е охранявал и Живков, и Симеон, Бойко Борисов нещо е прихванал. С Живков те са близки като произход и манталитет. Живков е от село Правец, което стана град. Бойко е от село Банкя, което благодарение на Живков също стана град. След това - шопският диалект е много силен. Шопите трудно учат чужди езици - пише го Антон Страшимиров, но това е едната страна. Бойко Борисов повече ми прилича на Александър Стамболийски. Като народен трибун. Самобитен е - говори от името на народа. Живков като комунист никога не говореше „Аз“, а „Ние, другари“. Докато при Бойко Борисов има това, което може да се забележи при Стамболийски. Той винаги говори от „Аз“ - „Аз давам“, „Аз правя“, „На мен ми оставиха милиардите да плащам“. В това отношение той прилича на Стамболийски, който забележете учи два семестъра агрономство в Хале, но се разболява и се прибира на село в Пазарджишко. Когато през 1923 година германският пълномощен министър Евгени Рюмерин връчва акредитивните си писма на царя, царят се надявал, че Стамболийски, който присъствал, ще каже поне „Добър ден“ на немски. Той обаче и това не му казал. В това отношение си приличат. Двамата имат въздействие върху, не казвам народа, а върху тълпата, защото в историята има разлика между тълпа и народ. Двамата имат харизма, обаяние. Александър Стамболийски го убиха. Това е рискът на професията на държавник. Бойко Борисов, надявам се добре го пазят, защото вече той става гръмоотвод. Както цар Фердинанд казва: „Аз имам своите политически гръмоотводи – тях могат да ги убиват“. И ги убиват – министър-председатели, министри, но той остава. Бойко Борисов също използва гръмоотводи. Дянков например сега е най-мразеният човек. Има сигурно и други гръмоотводи. Твърде е опасно да не стане той гръмоотвод, да остане сам горе. Това е поуката. Без да правя прогнози. Не бива всичко да се сплита около неговото аз, защото това, колкото е добре за имиджа му, е и толкова опасно.

- Прокрадват се мнения, че България отново не е припознала правилно своите стратегически съюзници?
- За жалост тези вече 134 години след Освобождението и своето възкръсване българската държава е страдала от сателитен синдром. Винаги сме имали голям брат. Дано да съм лош пророк, но този голям брат никога не е имал добра съдба - царска Русия, СССР, Кайзерова и след това хитлеристка Германия. Сега, нищо че сме в ЕС пак имаме голям брат – САЩ. Не бива да залагаме само на една велика сила. Поне това ни учи горчивият опит. Винаги сме залагали на една велика сила и сме губили и войните с тази велика сила. Сега се кланяме на САЩ. Макар това да е много голяма сила, исторически Съединените щати вече имат своите проблеми, защото вече се появяват други центрове на цивилизация. Трябва да се пазим от този сателитен синдром, защото това дразни държавите в ЕС.

- Споделяте ли песимистичните прогнози за бъдещето на ЕС?
- Не може ЕС да стане федерална държава - Съединени европейски щати. Да има обща армия, общи финанси. Тук е разликата. Съединените щати и така наречената американска нация е сбор от всякакви раси и народи, а ние в Европа сме народи с вековна история, национална идентичност, която много трудно може да се преодолее. Има криза във финансовата система на капитализма и това е опасно. Десните партии, дори крайнодесните партии ще се възползват от тази криза. Ще има засилено влияние на крайнодесните партии, ще се стигне до масова безработица. Всяко правителство ще иска да спасява себе си, но поне тази година ще има ЕС.

Прочети цялата новина

Свързани новини: