Банките с по-нисък праг на ликвидност по време на криза

По време на финансови кризи на банките ще им бъде позволено да поддържат по-ниски от минималните равнища на ликвидност, определени от световните регулатори по правилата от Базел III, за да се избегнат затруднения с паричните потоци.
„В стресови периоди от банките ще се очаква да използват ликвидните си активи, като по този начин временно ще падат под минималните изисквания“, съобщи управителният съвет на Базелския комитет за банков надзор в изявление в уебсайта си след последното си заседание в швейцарския град.
Целта на тази мярка, известна като коефициент на ликвидно покритие, е да гарантира, че кредиторите притежават достатъчно лесни за продан активи, за да оцелеят след едномесечна кредитна криза. Изискването, което е една от мерките на регулаторите от Базел, целящи да предотвратят повторение на финансовата криза от 2008 г., ще влезе в сила през 2015 г.
Банките смятат, че правилото може да ограничи кредитирането, като ги принуди да трупат кеш и да купуват държавни облигации. Банковите регулатори смятат, че този стандарт е необходим, за да предотврати още фалити като този на Lehman Brothers Holdings и Dexia, на които се хвърля част от вината за това, че кредиторите изпитваха недостиг на краткосрочно финансиране. Световните регулатори през миналата година решиха да направят поправка на правилото, за да вземат под внимание неволните последствия.

Разумно предложение

„Въпреки това съществуват опасения, че банките няма да искат да понижат ликвидните си буфери поради начина, по който подобно действие може да се възприеме от пазарите, заяви Патрик Фел, директор на PricewaterhouseCoopers в Лондон. Всяка банка, която черпи ресурси от резервния си буфер, може да се почувства отслабена и компрометирана.“
Регулаторите тепърва трябва да изяснят кои активи ще може да се причисляват от банките към ликвидните им буфери и какво количество финанси ще се очаква да загубят банките по време на криза, заявиха от регулаторния орган в Базел. Изясняването на основните точки от правилото за ликвидност трябва да приключи до края на 2012 г., добавиха надзорниците.
Предложението, според което банките ще могат да намалят ликвидните си активи, „е много разумно“, заяви Йеспер Берг, старши вицепрезидент в Nykredit, най-голямата датска ипотечна банка. И добави: „Буфери, които не могат да се използват, не са никакви буфери.“
Базелският комитет ще даде още насоки по отношение на датата, след която банките ще могат да нарушават правилото за минимална ликвидност, и ще гарантира, че стандартът няма да попречи на политиките на централната банка, заяви комитетът.

Стабилна структура

Целта на коефициента за ликвидно покритие е „да гарантира, че банките в нормални времена ще имат стабилна структура за финансиране и ще притежават достатъчно ликвидни активи“, заяви Марвин Кинг, който в момента е председател на управителния съвет на Базелския комитет. Това би трябвало да означава, че „от централните банки се иска да функционират само като кредитори от последна инстанция, а не като кредитори от първа инстанция“, заяви Кинг, който е и управител на Bank of England.
Критериите на Базелския комитет за оценяване на това, кои активи изпълняват правилото за ликвидност, не съвпадат с правилата на централните банки за това, какви ценни книжа може да се приемат като обезпечения, заяви Берг в електронно писмо.
„Съществува конфликт между двете групи стандарти, заяви Берг. Трябва да има по-голяма гъвкавост при определянето на ликвидните активи, които да съвпадат с правилата на националните централни банки за обезпеченията.“
Правилата за ликвидност бяха част от пакет от мерки, приети от световните банкови регулатори през 2010 г., които трябваше да увеличат издръжливостта на банките. Новите правила включват също и по-строги капиталови изисквания, които увеличиха повече от три пъти основните резерви, които банките трябва да притежават.

Капиталови правила

Управителният съвет заяви, че Базелският комитет ще направи „подробни“ проверки на това, дали държавите правилно са въвели капиталовите правила за банките. Ще се оценява също така дали банките са оценили правилно активите си, съобщи управителният съвет. Резултатите от проверките ще се публикуват, като банките в САЩ, Япония и Европейския съюз ще бъдат първите, които ще бъдат подложени на такива проверки.
Някои американски банкери, сред които е и Джейми Даймън, главен изпълнителен директор в най-голямата американска банка JPMorgan Chase, призоваха за реформа на настоящия план за претегляне на рисковете, който позволява на банките да използват свои собствени модели за оценяване на сигурността на активите си, съобразно които определят и колко капитал трябва да притежават. Даймън заяви, че начинът, по който се прилагат правилата, може да е в ущърб на американските банки.
Съотношението на рисково претеглените активи към общите активи в европейските банки е наполовина на съотношението в американските банки, показа изследване от миналата година на Саймън Самюълс и Майк Харисън, анализатори в Barclays Capital в Лондон.
Изискването кредиторите да държат повече капитал няма да е достатъчно само по себе си да разсее опасенията, че банките ще бъдат уязвими, ако някое европейско правителство просрочи задълженията си, смятат анализаторите на рейтинговата агенция Moody's Investors Service.
„За да се подобри и стабилизира банковата кредитоспособност, фискалната криза в региона трябва да бъде разрешена, заявиха от Moody's преди ден в седмичната си прогноза за кредитните перспективи. „Това на свой ред ще изисква надеждни стъпки за по-тясна фискална интеграция и по-голяма взаимна подкрепа сред държавите - членки на Европейския съюз“, добавиха от рейтинговата агенция.

Прочети цялата новина

Свързани новини: