Защо капитализмът не работи?

Американците винаги са били най-разпалените поддръжници на капитализма, пише бившият финансов министър на САЩ Лоурънс Съмърс. Според ново проучване на общественото мнение обаче едва 50% от хората са положително настроени към пазарния капитализъм, а 40% са дори на другия полюс. Разочарованието е особено отчетливо сред младите хора на възраст между 18 г. и 29 г., афроамериканците и испаноговорящите, тези с годишен доход под $30 000 и самоопределящите се като демократи.

Два ключови въпроса

Доколко оправдана е тази промяна в нагласите? Това зависи от отговорите на два ключови въпроса. Първият е дали сегашните проблеми са свойствени за днешната форма на пазарния капитализъм, или пък подлежат на по-директни мерки? Вторият е съществуват ли изобщо по-добри алтернативи?
Стагнацията и високата безработица, плъзнали от Япония до практически всички части на индустриализирания свят, наистина провокират съмнения в ефективността на капитализма като система, насърчаваща заетостта и растящия стандарт на живот за широката средна класа. Проблемът е реален. Малцина биха заложили без всякакво притеснение, че САЩ или Европа ще се върнат към пълна заетост до пет години. Икономиките и на двата региона ще страдат от слабо търсене още дълго време.
Но дали това отразява принципен недостатък на капитализма или, както твърди Кейнс, техническа неизправност (като повреда в алтернатора на автомобила ви например), която може да бъде решена с подходящите фискални и парични политики и няма да се повлияе добре от мащабни структурни мерки? Доказателствата безспорно подкрепят втората теза. Опитите за реформиране на капитализма най-вероятно ще се разминават с инициативите, необходими за поощряване на търсенето, и няма да помогнат за връщането на хората на работа. Подозирам, че ако и когато макроикономическите политики бъдат коригирани, както трябва, голяма част от съвременните тревоги просто ще изчезнат.
При все това справедливостта на капитализма е поставена под съмнение от драстичния скок на безработицата извън влиянието на бизнес цикъла (всеки шести американец на възраст между 25 г. и 54 г. няма да има работа дори след възстановяването на икономиката). Огромният ръст в дела от доходите, който отива при най-заможния 1% и дори 0,1% от населението, както и все по-ниската социална мобилност попадат в същата графа негативи. Проблемът е напълно реален и дълбок и няма да се реши от само себе си. За разлика от произтичащите от цикличността тревоги тук няма очевидно решение. Констатацията, че дори заетостта в китайското производство е много под равнището си от преди 15 години, подсказва, че проблемът се корени в еволюцията на технологиите.
Естеството на прехода се вижда ясно от факта, че цената на телевизор със същото качество и еднодневен престой в болница са нараснали 50 пъти в рамките на едно поколение. Често се изтъква, че почасовото възнаграждение на средностатистическия работник е в застой, но подобни коментари прикриват важен аспект на случващото се. Измерено чрез артикули като домакински уреди, облекло или телефонни услуги, където се наблюдаваше бърз ръст на производителността, надниците са се покачили значително през последното поколение. Проблемът е, че са в стагнация или спад спрямо цената на жилищата, здравеопазването, храните и енергоносителите или образованието. Все по-малко хора са необходими, за да се удовлетвори търсенето на стоки като домакински уреди и облекло, така че логично растящ брой хора работят в производството, в областта на здравеопазването и образованието, където резултатите са очевидно незадоволителни. Както пише икономистът Майкъл Спенс, практически целият ръст на заетостта в САЩ през последното поколение идва от сектори на нетъргуеми стоки.
Проблемът е, че в много от тези области традиционният аргумент за пазарния капитализъм е по-слаб. Със сигурност не е случайно, че почти във всяко общество здравеопазването и образованието са много по-тясно обвързани с публичния сектор, отколкото производството на фабрични стоки. Наложително е работниците да се преориентират от дейности като производство на стомана към грижа за възрастните например. В същото време трябва да се постигне понижение или поне забавяне на ръста на публичния сектор.
Това ни отвежда до твърдението, че правителствата на капиталистическите общества с промишлени пазари са фалирали. На фона на все по-незадоволителните пазарни резултати бюджетният натиск ограничи способността на публичния сектор да откликва на проблемите. Отново на дневен ред са не въпросите, дали ще се съкратят програмите за социално осигуряване, а как и кога ще се случи това. Основната платежоспособност на твърде много капиталистически държави, изглежда, е под въпрос.

Бъдещи предизвикателства

Проблемите отново са реални. И макар да съм убеден, че американското правителство ще успее да взема кредити при много добри условия още дълго време, нищо че се опасявам, че частното кредитиране ще остане слабо, не може да се отрече, че настоящата насока на планираните разходи и заложената събираемост на приходите е непоследователна. А Европа ни учи, че пазарите може да се стреснат от големите фискални проблеми и да катастрофират, ако се сепнат твърде силно и твърде бързо.
От една страна, отговорът е просто да се настоява за по-голяма политическа воля и смелост. Но в един по-задълбочен аспект гражданите на индустриалния свят, които вярват, че живеят в напредничави общества, са прави да се чудят защо все по-богатите общества трябва да намаляват социалните си осигуровки. Парадоксалното е, че отговорът се крие в самия успех на капитализма, който направи алтернативните разходи за обучение или здравни грижи за даден човек много по-скъпи.
Когато резултатите са незадоволителни, каквито са в момента, винаги започват спорове между тези, които смятат, че настоящият курс на действие трябва да продължи още по-енергично, и тези, които подкрепят по-радикална промяна на посоката. Този дебат обаче няма пряка връзка с пазарния капитализъм. Там, където той е бил проведен, успехът е бил огромен. Предизвикателството пред следващото поколение е, че докато този успех все по-често се възприема за даденост и се превръща в източник на все по-голямо разочарование в тези трудни времена, успехът няма да дойде извън естествената среда на пазара. Най-голяма нужда от реформа имат не най-капиталистическите сектори на съвременната икономика, а най-малко капиталистическите, т.е. здравеопазването, образованието и социалната сигурност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: