"Зелени Балкани": Маркиран прилеп бе наблюдаван повторно 10 години по-късно

При експедиция на Спелеоклуб "Саламандър", Дилян Георгиев и Таньо Марков наблюдаваха във Влаевската пещера край град Тетевен опръстенен прилеп от вида голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum). Прилепът е бил маркиран с български пръстен с номер на пръстена NMNH-SOFIA-N001468 през 2002 година, съобщиха от природозащитната организация "Зелени Балкани". След направената проверка в базата данни на Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музея при БАН, се оказва, че той е опръстенен в пещерата Нанин камък край село Муселиево (Никополско), от немския учен Кристиан Диц на 10 август 2002 година. Тогава Диц установява, че прилепът вече е отглеждал малки. Тъй като прилепите не се размножават още от първата си година, това означава, че уловеният индивид е на възраст поне 15 години. Прилепите се отличават с изключително дълголетие. "Най-старият" прилеп, чиято възраст е установена е уловен в Русия. За него със сигурност се знае, че е бил на възраст над 41г.. Учените твърдят, че прилепите живеят 9,8 пъти по-дълго, отколкото е нормално за бозайници с техните размери. По принцип животните с по-малки размери на тялото имат и по-малка продължителност на живота. В естествени условия земеровките живеят максимум до 2 години, а мишките рядко прехвърлят 3 години. За над 22 вида прилепа е доказано, че живеят над 20 години , а за 6 вида, че живеят над 30 години. Дълголетие на прилепите се дължи основно на особености на тяхната физиология. Достигат полова зрялост сравнително късно, имат нисък размножителен потенциал (отглеждат едно или най-много две малки на година) и над 4 месеца в годината спят зимен сън. По тези причини, в природата те се "намножават" много бавно и опазването на живота на всеки един индивид е от изключително значение. Големите подковоноси извършват редовни миграции между местата за размножаване и зимуване. По данни на ЦИЗП, през последните 6 - 7 годни прилепи опръстенени в Нанин камък са били открити в много пещери в централните части на Северна България. Новата находка обаче представлява рекорден за България прелет на голям подковонос. Разстоянието между точките на маркирането и повторно му улавяне е 94,3 км. Предишният рекорд беше регистриран при прелет между пещерите Нанин камък и Орлова чука (Русенско) - 89,6 км. Според Боян Петров от НПМ – БАН "това е поредната пещера в Предбалкана, за която става ясно, че в нея зимуват прилепи, размножаващи се лятото в Нанин Камък". "През зимата на 2010 г. имаше находка на екземпляр в пещерата Моровица над с. Гложене (прелет от 91.7км), а през 2011 опръстенен екземпляр беше открит да зимува в Рушовата (Градешничката) пещера (прелет от 81.6км)", сподели Боян Петров. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: