Икономисти се надсмиват над митовете на Обама и Ромни за работните места

Кампанията на Мит Ромни иска да убеди избирателите, че всяко работно място, закрито през последните три години, е по вина на настоящия президент Барак Обама. В тази бройка се включват и всичките 820 000 работни места, закрити през януари 2009 г., въпреки че Обама встъпи в длъжност като президент чак на 20 януари, пише Езра Клайн.
Както и всичките 726 000 работни места, закрити през февруари 2009 г., преди да влезе в сила която и да било от политиките на Обама. Очевидно Ромни споделя невероятно амбициозното схващане, че президентът разполага с правомощията да повлияе на пазара на труда – схващане, което очевидно не се споделя от икономистите, отговарящи за икономическите политики на Белия дом при последните администрации.
Освен това Ромни омаловажава правомощията на президента, когато изтъква собствените си постижения в щата Масачузетс. Всъщност кампанията на Ромни иска от нас да повярваме, че всяко работно място, създадено в Масачузетс по време на мандата му на губернатор, е именно негово дело. Обама е виновен за съкращенията на работни места по време на мандата си, но Джордж Буш, който беше президент по време на мандата на Ромни като губернатор, не получава хвалби за заетостта, създадена по време на управлението му. И така, ако хвърлим ези, значи Ромни е разкрил едно работно място, ако се падне тура – значи Обама е закрил друго.
Кампанията на Обама не е кой знае колко по-различна. Той иска да му се признае заслугата за всяко създадено работно място, но не и за всяко загубено такова. Освен това иска да се признае заслугата на икономическите политики на демократите за създадените работни места по време на президентския мандат на Бил Клинтън и да се признае вината на икономическата философия на републиканците за финансовата криза, която започна по времето на Буш.
Междувременно кампанията на губернатора Рик Пери приписва на Обама отговорността за всяко загубено работно място в САЩ, докато Пери получава заслугите за всяко работно място, разкрито в Тексас. Лесна работа.

Да повярваш в невероятното

За да повярвате на тези твърдения, трябва да имате абсурдни схващания за американската икономика. Трябва да повярвате, че Обама е отговорен за събития, случили се преди началото на президентския му мандат, както и че заслужава хвалби за търсенето, създадено вследствие на амортизацията на автомобилите и износването на съоръженията. Трябва да повярвате, че Конгресът, който контролира фискалната политика, и Фед, който контролира паричната политика, носят малка или никаква отговорност за икономиката и че президентът, който не контролира нито фискалната, нито паричната политика, е основният двигател на създаването на заетост. Трябва да повярвате, че губернаторите имат абсолютна власт над икономиката на своя щат и световното търсене не е от никакво значение. Трябва и да спрете да вярвате в Коледа – или поне в ефекта, който тя има върху стимулираната от потреблението икономика.
На практика никой не вярва в тези неща. Но партийните привърженици и медиите по принцип се държат така, сякаш всички те са верни. По този начин утвърждават следното полезно за политическата система правило: по-добре президентите да вярват, че преизбирането им зависи от представянето на икономиката, отколкото, да речем, от качеството на предизборните им плакати.
Щеше да е още по-добре, ако избирателите разполагаха с надежден бенчмарк, по който да съдят за работата на президента. Въпросът е как да разграничат реалното влияние на държавния глава върху икономиката от безбройните други фактори, които засягат потребителските разходи и разкриването на работни места. Поставих проблема пред отбран кръг икономисти, запознати отблизо с реалната власт на президентската институция, до един бивши председатели на Съвета на икономическите съветници към Белия дом. Попитах всеки от тях каква част от назначаването на работници в рамките на един четиригодишен мандат можем да припишем като заслуга на президента?

Присъдата на специалистите

„Много малка“, пише Мартин Фелдстийн от Харвардския университет, който оглавяваше Съвета при управлението на Рейгън. Той не вярва, че държавният глава има особена роля при нормални икономически условия. „Ключовият момент са прирастът на населението и активната част от работната сила. Държавната политика (и най-вече паричната) влияе върху цикличните условия и по тази линия върху безработицата. Фискалната политика обикновено не е от значение, но при сегашните изключително ниски лихви и тя има играе роля.“
Икономистът от университета в Бъркли Лаура Тайсън, която бе в администрацията на Клинтън, подчерта необходимостта да съобразяваме оценката с времевия фактор. „Между момента, когато даден президент предлага някаква мярка, до приемането й от Конгреса и произвеждането на резултат минава доста време, пише тя. Това забавяне трябва да се има предвид, когато се прави анализ на трудовия пазар при управлението на даден президент. Първата година изобщо не трябва да се разглежда, ако оценявате политиките на нова администрация.“
Грегъри Манкю от Харвардския университет, който председателства съвета при Джордж Буш-младши, ме насочи към публикация по темата в блога си. „Много от икономическите развития са произволни, така че не бива да съдим за успеха на един президент по икономическите постижения при негово управление, пише той. По-правилно е да се спрем върху решенията му и да приемем, че изходът е функция от тях и от много други фактори извън неговия контрол. Като икономист имам мнение кои са най-добрите практики и давам оценка на президентите по това, доколко се придържат към тези принципи. За съжаление процесът на оценяване не е толкова прост и обективен, но не виждам по-добра алтернатива.“
Остан Гулсби, шеф на Съвета при Обама, предлага тест в четири части: „Винаги трябва да се интересуваме в какво състояние е страната при смяната на властта, какви мерки са въведени, какви са били развитията извън страната и какво щеше да се случи, ако президента го нямаше?“ Това са трудни въпроси, признава Гулсби. Какъвто и да е отговорът им трябва да имаме предвид, че президентът в най-добрия случай е с ограничена власт над икономиката. „Въпреки всичките си усилия така и не открих лост, който превключва икономиката директно на растеж и процъфтяващ трудов пазар“, коментира той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: