Отбраната на Европа без американски щит

Ройтерс

Европейският съюз поне на хартия може и да изглежда като суперсила. Той има по-многочислени въоръжени сили от САЩ и общите му разходи за отбрана надвишават тези на Русия или на Китай.

Но след като САЩ решиха да изтеглят войници от континента две десетилетия след края на Студената война и да съсредоточи вниманието си върху Азия, изпитващите финансови затруднения европейски страни се изправят пред неприятните истини за това колко незначителен в действителност е станал военният им потенциал.

Войната на НАТО в Либия миналата година беше възхвалявана като началото на поемане на отговорност от страна на Европа за собствения й заден двор, като Веиликобритания и Франция даваха заповеди, а Вашингтон “командваше прикрито'’.

В действителност обаче кампанията беше изключително зависима от американската военна, техническа, разузнавателна и логистична подкрепа - европейците дори не можеха и да си доставят достатъчно свои муниции.

Според източник от сферата на сигурността, от повече от 100 крилати ракети , изстреляни в първите дни на кампанията, само две бяха европейски, като дори и те бяха произведени в САЩ - ракети “Томахоук”, изстреляни от британски ядрени подводници.

За стратезите във Вашингтон, които са съсредоточените върху задачата да намалят бюджета за отбрана с половин трилион долара, Европа почти не крие заплахи, а още по-малко възможности. Това стана ясно след обявената миналата седмица промяна в стратегията.

“УГОЛЕМЕН ВАРИАНТ НА ШВЕЙЦАРИЯ”

Макар че няколко европейски страни осигуриха поне някакво военно присъствие в подкрепа на войната на САЩ в Афганистан, те няма да могат да предложат повече, ако възникне каквато и да е безизходица с Китай, Иран или Северна Корея.

С оглед на това, което някои определят като “века на Азия”, дори “специалните отношения” между САЩ и трансатлантическия им съюзник от миналия век Великобритания изглеждат доста по-маловажни.

“Новата американска стратегия изтъква голямото несъответствие между европейските и американските стратегически интереси”, каза бившият ръководител на Европейската агенция по отбрана Ник Уитни, който сега работи в Европейския съвет за международни отношения.

“Европа ще трябва да порасне и да се научи да поема отговорност за своята сигурност, без да разчита на Чичо Сам - или което е по-вероятно, ще изпадне в стратегически застой … нещо като уголемен вариант на Швейцария”.

Разбира се американското изтегляне от Европа не е нещо ново. По време на Студената война САЩ поддържаха в Европа 400 000 изправени срещу Съветския съюз войници. Днес остават само 80 000 и според някои анализатори техният брой ще бъде намален двойно през следващите години.

Американските бази в Европа, които вероятно няма да бъдат закрити - като огромното съоръжение на ВВС в Рамщайн, югозападна Германия или разузнавателната станция в Менуит Хил, северна Англия - ще са най-полезните на Вашингтон за операциите по целия свят, особено в Близкия изток.

“Не че няма да има никакво американско присъствие в Европа”, каза Чарлс Къпчън, директор по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност по времето на Бил Клинтън, а сега работи в Съвета за международни отношения.

Но той допълни: “Цялостното послание е, че Европа ще трябва да започне да полага повече грижи за собствената си отбрана, че няма да може да разчита на САЩ както преди”. Но за мнозина перспективата Европа да запълни тази празнина изглежда далечна.

ПАРИТЕ НЕ СА ПРОБЛЕМ

Според данните на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира общите разходи за отбрана в цяла Европа са намалели с 2,8 процента през 2010 г., когато финансовата криза започна да си казва думата. Подобен спад се очаква да бъде отбелязан и за 2011 г. Но слабостта в отбраната на Европа очевидно не е само въпрос на пари и дори на личен състав.

Франция, Великобритания, Германия и Италия остават сред десетте страни с най-големи разходи за отбрана в световен мащаб. Според изчисленията цялостните ...

Свързани новини: