01/16/12 23:45
(http://e-vestnik.bg/)

Стефан Тафров: Как признахме Македония и отворихме европейския път на България

Тодор Токин

Желю Желев накара и Елцин да я признае

Стефан Тафров. Снимка: e-vestnik

Стефан Тафров е бил първи заместник-министър на външните работи (ноември 1991 - май 1992 и февруари 1997 - януари 1998), посланик в Италия (1992-1995), посланик във Великобритания и Ирландия (1995-1997), посланик във Франция, постоянен представител в ЮНЕСКО, Париж (февруари 1998 - февруари 2001), постоянен представител към ООН в Ню Йорк (2001-2006). През март 2001 г става първият български посланик, носител на най-високата степен на френския Орден на Почетния легион.

Тафров е роден е на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в София и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ (1983). Работи като редактор в списание „Съвременник“, завежда отдел „Външна политика“ на вестник „Демокрация“ (1989-1991) и Международния отдел на СДС (1990-1991). Владее шест езика - английски, френски, италиански, испански, полски и руски.

- Може ли да се каже, че признаването на Македония бе първата самостоятелна проява на новата българска външна политика след 1989 г.?

- Напълно. Много рядко в нашата история можем да говорим за такива решения. От една страна, то има връзка с историята, защото цялата външна политика на предкомунистическа България се е въртяла в крайна сметка около Македония. Така че България имаше не просто правото, тя имаше задължението да води останалите, дори и големите държави, да каже кое е правилното поведение в тази обстановка. Създаването на независима македонска държава е начинът, по който се решават тези столетни конфликти и съперничество между България, Сърбия и Гърция и открива пътя към европейското развитие на Балканите изобщо. От друга страна, докато сръбските ни съседи под ръководството на Милошевич водеха крайно националистическа външна политика и разпалваха война след война, България показа без преувеличение на всички наши европейски и евроатлантически партньори, че заслужаваме да бъдем в богатия, развит и цивилизован свят. Това е основата, на което стъпи нашето развитие тогава.

- Как протече денят 15 януари 1992 г. (б. р. - когато правителството взе решение за признаване на Македония)?

- Имаше заседание на Министерския съвет, което течеше още от предишните два дни, което практически беше посветено само на тази тема. Ситуацията за България беше много трудна – тя не беше член нито на НАТО, нито на Европейския съюз, нито на Съвета на Европа. На Запад от нас имаше един много опасен диктатор – Слободан Милошевич – и не се знаеше как ще протекат събитията, буквално имаше опасност военният конфликт в бивша Югославия да се разпространи и в България, и на Балканите изобщо. Затова беше много важно решението, което взе България тогава. Решаващ момент в този процес беше решението на т.нар. Комисия Бадентер под председателството на бившия председател на френския Конституционен съд и бивш министър на правосъдието Робер Бадентер, една много голяма фигура. Тази комисия беше на Европейската общност, още нямаше ЕС. Тя трябваше да препоръча на страните-членки кои от четирите югорепублики, които бяха поискали да станат независими, отговарят на критериите, изработени от общността. За всеобща изненада Бадентер препоръча да се признаят две републики – Словения и Македония. Аз разбрах тази новина по частен канал и много добре си спомням момента, в който влязох в Министерския съвет – бях и действащ външен министър, тъй като титулярът Стоян Ганев беше извън България, той изобщо беше против признаването. Съобщих тази новина и министрите станаха и започнаха да се прегръщат. Това разчистваше пътят пред България. Имаше и други трудности – ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване