Владимир Левчев: Когато заминах за Америка, мислех, че никога няма да се върна

01/18/12 22:01
(http://e-vestnik.bg/)

Владимир Левчев: Когато заминах за Америка, мислех, че никога няма да се върна

Владимир Левчев. Снимка: Личен архив

През 1989 г. Владимир Левчев е глобен и уволнен от издателството “Народна култура”, където дотогава е редактор и преводач на поезия от английски език. Причината за уволнението е отпечатването и разпространението на списание “Глас”. Когато през януари 1989 г. 32-годишният Владимир и Едвин Сугарев започват да издават “самиздатите” „Глас” и „Мост”, синът на писателя Любомир Левчев за дълго се обрича на недоверие от две посоки. От една страна комунистическият режим остро реагира на тези прояви, а от друга - хората извън върхушката години наред ще напомнят доброто обществено положение на баща му по време на комунизма и ще се отнасят с недоверие към действията му отпреди 10 ноември. Отново през 1989 г., след прочитане на протестна петиция по радио “Свободна Европа” журналистката Румяна Узунова добавя: ”И най-учудващото е, че сред имената на подписалите е и синът на председателя на Съюза на писателите Любомир Левчев.”
“По същото време чухме за подписка в подкрепа на поета Петър Манолов, който беше тормозен от милицията. Един ден аз отидох у Блага Димитрова – знаех, че тя и съпругът й Йордан Василев са членове на Клуба – и поисках да подпиша писмото, както и да стана член на Клуба. Там, у Блага, се запознах и с Желю Желев. Малко по-късно двамата с Едвин станахме членове и на “Екогласност”, разказва Левчев.
Пет години след промените, през 1994 г. той заминава в САЩ чрез стипендия „Фулбрайт” и работи и живее във Вашингтон в продължение на 13 години. През 2007 г. решава да се върне в България и започва да преподава литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград. Автор е на петнайсет стихосбирки, издадени в България и на четири, издадени в САЩ, както и на два романа – „Крали Марко: Балканският принц” и „2084”, на есета, статии и литературни преводи. Поддържа свой блог.

- Кои бяха причините да се приберете в България?

- Прибрах се, като конкретният повод беше, че спечелих преподавателско място в Американския университет в Благоевград. И на тогавашната ми възраст от половин век реших да изкарам следващия половин век в България (усмихва се). Надявам се така да стане. Ще видим.

- Лесно ли взехте решение да се върнете?

- Аз, и когато заминах за Америка, не съм имал колебания, както и когато се върнах обратно тук. Когато заминах мислех, че никога няма да се върна.

Владимир Левчев в Сентръл парк в Манхатън, Ню Йорк. Снимка: Личен архив

- Какъв беше животът ви там?

- Не беше лек. Аз заминах със стипендия Фулбрайт и докато бях аспирант, беше лесно. Имах и преподавателска работа и бях редактор на университетското списание за литература. След това стана по-тежко. Всъщност работил съм какво ли не – бил съм продавач в книжарница, пощаджия. Работих в Държавния департамент на САЩ като преподавател по български език, преподавал съм в няколко университета, сред които „Джордж Вашингтон”. Една година преподавах и като гимназиален учител, което беше най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Училището беше в гетото, в много беден квартал и там се сблъсках с неща, които преди това бях виждал само по филми. Деца на по 17-18 години, които вече са в банди, които са отглеждани от самотна майка, бащата примерно е в затвора, или пък - от баби и дядовци. Те бяха неконтролируеми. Ставаше въпрос за физическо оцеляване, целта беше включително да не се избият. Започнах да работя там главно с оглед на медицинската застраховка. Дотогава бях преподавал на хонорар и нямах застраховка. Сега не е така, Барак Обама прокара ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/18/12 22:01 http://e-vestnik.bg/13675/vladimir-levchev/