Парламентът наложи безсрочна забрана за шистовия газ

Безсрочна забрана за прилагането на технологията хидравлично разбиване, използвана за търсенето и добива на шистов газ, върху цялата територия на България и акваторията й в Черно море. Това одобриха в сряда народните представители със 158 гласа "за", 8 "против" и двама "въздържал се". Налагането на пълен мораториум беше подкрепено от всички парламентарни сили, с изключение на Синята коалиция, от която само петима подкрепиха забраната, шестима гласуваха "против", а двама се въздържаха. След продължили близо три часа дебати бе отхвърлен проектът на "Атака" за мораториум върху шистовия газ, но с множество редакции бе прието предложението на РЗС за мораториум, чието наименование обаче бе трансформирано в "забрана", тъй като мораториумът има временен характер. ГЕРБ внесе променения текст за безсрочната забрана, като ревизира одобреното от парламентарна икономическа комисия решение забраната за търсене на шистов газ да важи до приемането на изискване за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на такива проекти. Депутатът от БСП и бивш министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров коментира, че с текста за ОВОС мораториумът би бил елементарна манипулация, тъй като още другата седмица екоминистерството ще внесе поправките в разглеждания между първо и второ четене закон за опазване на околната среда и забраната ще действа ден до пладне. Лидерът на ДСБ призова мнозинството да прецени докрай рисковете с въвеждането на пълната забрана на проучването и добива на шистов газ. "За мен по-малкият риск е България да знае има ли възможност да добива собствен газ, което е много важно за националната сигурност, или не трябва да знае", заяви Костов. Той освен това изтъкна, че е важен и въпросът с диверсификацията на доставките на газ, тъй като засяга и националната сигурност. Без забрана за газ от въглища и нефт от пясъци Във финалното решение, което определя обхвата на забраната, отпадна добивът на газ от въглища и на нефт от пясъци, както и конфискацията на техниката на фирмите, които незаконно извършват проучвания с хидравличен удар – т.нар. хидрофракинг. Одобрена бе глобата от 100 млн. лв. за нарушителите на забраната, която ще важи от деня на обнародването й в Държавен вестник.. Депутатите решиха на фирмите, които имат разрешителни за такава технология, да имат три месеца, в които да преработят програмите си. На практика разрешително за използване на хидрофракинг в България няма предоставени, разрешителното на "Шеврон" е за търсене и проучване за нефт и газ, с намерение да се използва хидравличният удар, което обаче трябваше да се одобри след внасяне на програмата за сондиране в Министерството на околната среда и водите. Това обаче не е сторено, тъй като все още не подписан договорът между американската компания и правителството. Миналата година американската компания "Шеврон" спечели конкурса за търсене и проучване на шистов газ в Североизточна България край Нови Пазар и получи разрешение от правителството, като се ангажира да плати на държавата 30 млн. евро. Според оценки на компанията добивът на шистов газ от находището може да стигне 25 млрд. куб. м, или почти шест пъти повече от годишната консумация на газ в България. Кой забърка кашата? Лидерът на СДС Мартин Димитров, председател на икономическата комисия, която е вносител на проекторешението, отново изрази притесненията на хората от използването на 600 различни вида химикали. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров пък подчерта опасността от земетресения при прилагането на хидравличен удар, който предизвиквал трусове от 2-3 степен и създава изкуствени подземни езера с токсични вещества. Той се възмути от това, че по чисто политически причини се приема предложението на новия съюзник на ГЕРБ – РЗС, вместо внесения първо в Народното събрание мораториум на неговата партия "Атака", която до скоро безрезервно подкрепяше управляващите. Сидеров  не пропусна да нападне посланика на САЩ Джеймс Уорлик, и поиска "правителството да връчи протестна нота на САЩ срещу Уорлик заради лобирането му за "Шеврон", чийто комисионер явно е той". Социалистите, чиито законопроект за забрана на шистовия газ бе отхвърлен, заявиха, че ще подкрепят предложението на "Атака", но в крайна сметка гласуваха окончателния вариант на РЗС. Петър Димитров (БСП) се възмути, че контролът върху спазването на забраната върху шистовия газ е даден на Министерският съвет, "който забърка кашата", а не на парламентарните комисии по икономика и по околна среда, но предложението му Народното събрание да следи как се изпълнява забраната бе отхвърлено. Разумната позиция на ГЕРБ за въвеждането на оценка за въздействие върху околната среда ескалира в пълна и тотална забрана, което е неаргументирано, особено когато е направено от хора, които предварително заявяват, че не са специалисти и не могат да оценят технологията, коментира от парламентарната трибуна съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов. "В момента всички се упражняваме върху технология, с която не сме запознати", коментира лидерът на ДСБ и поиска МОСВ, БАН и Минно-геоложкият институт да излязат с институционални позиции за технологията хидравличен удар, вместо да се описва в забраната набор от технологии, които се прилагат от 50-60 години у нас и данните за това се съхраняват в националния геоложки фонд. "Рискува се да се забрани всичко, което е правено досега в България и това е крайна недомислица, защото може да се окаже, че забраняваме нещо със задна дата", заяви Костов. Румен Овчаров от БСП го репликира, че в България никога не е използван хидрофракингът за търсене и добив, въпреки че това се твърди и от енергийни експерти и геолози. Според Овчаров у нас са използвани методи, подобни на фракинга, при добива на уран с впръскване на химически разтвори, но с налягане под 20 атмосфери. Червеният депутат заяви, че "много добре се знае къде са шистите и в Нови пазар, и в Годечко и не става въпрос за проучване, то е направено – става въпрос за регистрация на търговско откритие". Цената на страховете Според Иван Костов въпросът с шистовия газ трябва да се разгледа и в контекста на цените на природния газ, който "Газпром" ни продава за 420 долара за 1000 куб. м, а в страните със собствено производство като САЩ цената е 100 долара. Трябва да види ефектът на шистовия газ върху развитието на индустрията и конкурентоспособността й, а не да решаваме проблема на коляно, заяви лидерът на ДСБ. Петър Димитров изпадна в хаотични обяснения как има предимства в проучванията за шистов газ, тъй като цените на парното са болна тема на българите и не бива с лека ръка да се сложи кръст, без да се отнесем сериозно към въпроса за бъдещо развитие на технологии. След това обаче попита "за каква енергийна независимост говорим – парите от "Газпром" ще отиват в "Шеврон" ли?". "Решенията трябва да са взети в изгода на националните интереси, а не да е баене на народните страхове", заяви Иван Костов. Той посочи, че подобно решение за забрана дори на проучванията за възможността у нас да има шистов газ не подхожда на партия, която е за европейско развитие на държавата си. Според него част от протестиращите срещу шистовия газ са използвали повода да демонстрират срещу правителството на ГЕРБ и утре ще си намерят нов повод да излязат на улицата. "Да не мерим мускули коя партия е по-екологична и кое е по-екологично - да изсечеш гори за ски писти, което ГЕРБ ще разреши, или да на правиш сондажи за проучване на шистов газ", призова в хода на диспута Михаил Михайлов от Синята коалиция и посочи, че най-вече трябва да се вземат предвид националните интереси на страната. В крайна сметка безсрочната забрана на шистовия газ бе одобрена с почти пълно единодушие. Според експерти тя ще изгони от България "Шеврон", която смяташе да търси алтернативното гориво в Североизточна България, но министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще я убеждава да преработи програмата си и да проучва за конвенционален газ.

Прочети цялата новина

Свързани новини: