Приехме почести, спасихме мотрисите, развеселихме германците

Посещението на български държавник в чужбина не е като да гледате камерен спектакъл. Първо репликите на актьорите обикновено са скучни и дори пропити със задължителното в протокола la courtoisie, второ, обедите и вечерите не са пред камерите и трето подписват се споразумения, които за редовия гражданин не са атрактивни.

И все пак, известна прилика има. И тя е в сложната организация. Както в театралния спектакъл зад репликите на актьорите стои безименна редица от сценичния работник, през осветителя, та чак да гардеробиерката, така и в дипломатическия прелива от участници зад кулисите. Със сигурност зад посещението на премиера Борисов в Германия стоят стотици безименни и наши и чужди референти и дипломати. От държавния протокол на МС, от Дирекция „Протокол” на външно министерство, от Министерството на транспорта и компанията „БДЖ”, от посолството ни в Берлин, от персонала на Авиотряда и пр. и пр.

Към тях трябва да прибавим и усилията на страната домакин. От дипломатите през охраната и техническия персонал, та чак до музикантите и момчетата с позачервените от студа бузи, взели за почест пред нашия премиер и домакин канцлера Ангела Меркел.

И така трябва. Спектакълът по посрещането е задължителен. Но също така е задължително той да завърши с резултати. А в случая, тъкмо това подлежи на съмнение. Като теглим калема от посещението на премиера в столицата на една от великите сили, ще видим, че насреща стои единствено споразумението за дълговете за мотрисите на БДЖ. Нещо, което би могло да се уреди посредством срещи на транспортните министри или в краен случай на ниво вицепремиери.

Но, това не болка за умирачка. Като знаем навика на нашия премиер да се нагърбва с работата на подчинените си, няма да е за чудене, ако скоро излети за среща с Обама и за уреждане на конфуза с „Шеврон” и договора с фирмата за проучване за шистов газ. По-лощото в случая е, че спектакълът не бе подобаващо скучен, както е прието в дипломацията.

Напротив. Нашият премиер произнесе цветисти реплики и подхвърли атрактивни предложения, които накараха германския всекидневник „Тагеншпигел” да просне ироничното заглавие „Борисов ще оправя Европа”. (Ама как само това звучи на български, а?). Като в комедиа дел арте, той последователно импровизираше в рамките на вечното си канавачо на простодушен, пресметлив и ловък Пулчинела. Заявявайки на вледенените от смях европейци: „“България е готова да подпомогне закъсали държави в момента, в който заплатите и пенсиите там станат по-ниски от българските или достигнат техния размер”.

В най-голяма степен лъсна неподготвеността на госта с направеното предложение за сваляне на кофинансирането по европейските фондове от 20 на 5 процента. Не че не може да има такова предложение. Но обикновено то струва скъпо. Струва сериозен предварителен анализ дали това е възможно, струва полети на „фалкона” до други страни от ЕС, за да бъдат убедени да подкрепят идеята. Струва също така къртовска работа на външния ни министър в Брюксел и на евродепутитате ни от Народната партия.

Нищо от това обаче не се е случило и предложението е така да се каже от евтино по-евтино. Дори съвсем безплатно. И затова логично прозвуча куртоазният отговор на пресметливата Меркел в духа на това, че предложението трябва да се обмисли и че „ще видим в консултациите какво ще излезе”. Което на дипломатически език си е отказ, а на уличен – отсвирване. Така че от мен да знаете: няма нищо по-скъпо за данъкоплатците от премиер, евтин на приказки и стиснат в подготовката.

От блога на Пламен Даракчиев

Прочети цялата новина

Свързани новини: