Митрополитите ченгета направиха опит за покаяние

На петия ден след отварянето на досиетата на висшия клир, Синодът на Българската православна църква поиска прошка от патриарх Максим, за членовете си, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Това стана по време на Светата литургия и молебена за имения ден на патриарх Максим, който беше един от четиримата без картонче в 15-членната управа на църквата.   "Сигурен съм, че в тези дни Бог допусна за църквата ни поредно изпитание, но Светата ни църква ще преодолее и това изпитание", се казва в поздравителния адрес, прочетен от пловдивския митрополит Николай, предаде БТА. Пловдивският владика беше един от  четиримата без картонче в тайните служби. Той е и сред основните фаворити за следващ партриарх. "Не стига и другите кръстове, които изнесохте, но сега Бог, на Вас възлага още по-тежко бреме - да приемете нашите изповеди и смирени покаяния и да ни дадете опрощения за греховете", се казва в приветствието от Светия Синод до патриарха. "Приемете и този кръст Светейши владико, защото само Вие, можете да го изнесете", заяви още митрополит Николай.   Около три часа продължи Светата литургия и молебенът за именния ден на партриарх Максим в столичната църква "Св. Неделя". На празничната служба не присъстваха митрополитите Галактион, Неофит, Йосиф и Симеон, които бяха сред 11-те владици агенти на ДС. В началото на седмицата Комисията по досиетата обяви, че от 15-те членове  на Светия синод 11 са работили за бившите тайни служби на комунистическия режим. По-голямата част от тях се оказаха сътрудници на Шесто управление, занимаващо се с идеологическата борба. Нито един от тях не се отказа от заемания пост. Единственият, който поиска прошка на следващия ден след отварянето, беше врачанският митрополит Калиник. Той обясни, че е бил длъжен да бъде в синхрон с държавността и го направил за доброто на народа. Русенският владика Неофит заяви, че не се чувства виновен, тъй като никого не е предавал, а просто е пътувал извън страната и затова се е налагало да работи с ДС. Варненският митрополит Кирил пък се скри от публични изяви. Преди отварянето на досиетата на висшия клир се поде безпрецедентна кампания от "интелектуалци" "в защита на църквата от груби посегателства". Самият синод се оплете в противоречиви становища – първо – да се отворят досиетата, след това – да не се отварят, защото църквата не била част от държавата и така се потъпквала нейната автономност.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: