Наръчник за оцеляване на свободна практика

01/22/12 23:12
(http://e-vestnik.bg/)

Наръчник за оцеляване на свободна практика

Пепа Витанова.

„Кризата у нас ще бъде идеалният повод за всеки тарикат да каже: „Сори, ама не мога да ти платя”. Така ме предупреди мъдрецът историк Андрей Пантев през есента на 2009, когато първите симптоми на кризата се усетиха в хонорарните трансфери. Не му повярвах. По-точно не повярвах, че ще се случи и на препитаващите се на свободна практика автори. Свободната практика по принцип е несигурно и рисковано занимание. Но в кризата се оказа добър вариант за работодателите от нормалните пазарни икономики. Да плащаш на някого само за конкретна свършена работа, а не за изстояно в офиса време – тази формула спаси много фирми от фалит и доста кадърни хора от глад. Включително и в средите на медиите. Поне така ми казват приятели журналисти от други страни, с които се познаваме от разни медийни семинари. Броят на свободно практикуващите сред тях непрекъснато расте - журналистите по принцип вярват, че е „по-забавно да си пират, отколкото на щат във флота.”

У нас обаче проф. Пантев се оказа прав. Свободната практика е идеалният начин да бъдеш прецакан. Хонорарните трансфери към външните автори намаляха като количество и качество, а най-смазващото е, че въобще не знаеш кога и дали изобщо ще дойдат при теб. Това, че сумите са мизерни, не е голямата беда. Бедата е в унижението от чакането, в телефонните обаждания до касите на редакциите, обаждания, които като сума понякога надвишават крайния хонорар.
Битката за мангизите в гилдията става все по-ожесточена. За да не изпаднете във финансов и емоционален колапс, предлагам нещо като наръчник за оцеляване на свободно практикуващи журналисти.

- Научи се да изричаш въпроса „Колко”. Когато дълго си стоял без работа и телефонът звънне с предложение да направиш нещо за някое издание (предаване), не бързай да се радваш. Уважението към работата не бива да е за сметка на уважението към теб самия. Забрави доброто възпитание и моментално постави въпроса: „Колко”. Ако „колкото” е относително малко, не унивай. Добавената стойност от това, че правиш нещо смислено не е за пренебрегване. Ако „колкото” е обидно малко обаче, откажи на часа. Помни: когато заработваш, а не припечелваш, значи друг припечелва, без да заработва. Не позволявай да припечелват на твой гръб.

- Не позволявай да ти смачкат самочувствието. Липсата на похвала на труда на наемния работник е обичаен трик в медиите. Рядко ще чуеш добра оценка за свършеното. Така съмнението в теб се загнездва и ставаш лесен за манипулации обект. Помни: след като са публикували (излъчили) продукта ти, значи са го оценили добре. Въпросът дали си се справил е вън от съмнение. И ти имаш право на хонорар.

- Не прекалявай с търпението. Пътят на хонорара към теб е мъчителен и бавен. Имаш два избора: да потрошиш куп време и пари за звънене в касата (на главния редактор, продуцента и пр.) или да чакаш някой да те потърси. Това второто вече е практика от миналото, така че по-добре инициативата да е в теб. Каква да е периодичността на позвъняванията? Рецепта за правилен ход няма. Всичко е индивидуално. Понякога им писва да звъниш, друг път свикват да те мотаят. Има една критична точка на изчакване, след която мангизите са загубени: ако до три месеца не си получил обещаното, по-добре го забрави. Така че, не чакай прекалено дълго. Още в началото им дай да разберат, че с теб номерът им няма да мине.

- Подготви се психически за пика на играта. От опит ще ти кажа, че ако през 2010 беше достатъчно да напишеш есемес: „Парите ми трябват. МОЛЯ”, днес се налага да се биеш за тях. Понякога дори буквално. Поставиш ли директно въпроса за хонорара, бъди готов ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/22/12 23:12 http://e-vestnik.bg/13708/narachnik-za-otselyavane-na-svobodna-praktika/