Друг един метод беше още по-нагъл. Просто носех в библиотеката торба с пуловер или нещо подобно. Пълнех торбата с книги и слагах отгоре пуловера за прикритие. Напускайки библиотеката, долу на улицата изпитвах силно желание да тичам, да скачам и да крещя от радост. Но вместо това нормално крачех към къщи, където разлиствах съкровището си.

За съжаление увлекателните, добрите книги в повечето случаи бяха вече раздадени. Ако искаш да ги получиш, трябва да направиш заявка. Предварително заявените книги лежаха на специален рафт зад гишето на библиотекарката. Изглеждаше невъзможно да откраднеш от тях.
Въпреки това правех предварителна заявка. Библиотекарката любезно попълваше картон с датата за връщане на съответните книги. Отивах в библиотеката, заявявах поръчаните книги и казвах, че ще поразгледам по рафтовете. За библиотекарката с това приключваше поръчката и тя хвърляше листчето, а аз можех да прибера книгите, все едно са си мои.

Всеки си имаше един най-добър приятел в училище. Моят се казваше Бен Граал. Той също нямаше скрупули и рискът да бъдеш хванат можеше да се предвиди. Понякога ходехме заедно в библиотеката. Носехме със себе си платнени торби, които на излизане бяха натъпкани. Това, изглежда, не правеше впечатление на библиотекарките. С Бен Граал се заформи съревнование кой ще открадне повече и по-хубави книги. Имаше също и западни книги на издателство „Диоген“, книги от Марк Твен и сценарии на Фелини и Уди Алън. Те бяха най-атрактивните, не толкова заради съдържанието, колкото заради произхода им.

В библиотеката имаше и едно помещение, винаги заключено. Там държаха неподвързаните книги и вестници, които много рядко се търсеха. Трябваше да поръчаш на някой служител да го отключи, но иначе оставаш в него съвсем сам. Това помещение беше много удобно за скриване на книги под дрехата.

Там имаше издание най-малко половин метър високо, с черна кожена подвързия и със златни букви, една германска хроника на германо-френската война от 1870–1871 година. Беше богато илюстрована с картини и географски карти. Изглеждаше ми много ценна. Но беше толкова огромна, че не можех да я пъхна под пуловера, без да се вижда.