Хърватия тръгва към европейския успех

в. Ютарни лист

Преди двадесет и една години хърватските граждани завинаги унищожиха югославската идея като политически проект, легализирайки по този начин държавната независимост, но и ознаменувайки окончателния край на каквато и да било югославска политическа идея (беше ясно, че след отделянето на Хърватия и Словения Югославия повече не може да оцелее).

На референдума, произведен в същия ден, в който Ивица Рачан и хърватските комунисти през 1990 г. напуснаха 14-ия конгрес на СЮК и така отвориха пространство за разпадането на Югославия, хърватите решиха да се присъединят към най-богатия световен пазар и към най-сложната световна политическа асоциация, в която суверенитетът донякъде се споделя, но не се унищожава.

Тук трябва да припомним, че присъединяването към ЕС бе прокламирана цел на цялата първа гарнитура хърватски политици в началото на деветдесетте години на миналия век. Тази цел, за жалост, бе компрометирана с войната в Босна и Херцеговина, с военните престъпления след операция “Буря” и “неуредеността” на хърватската държава по времето на Туджман.

Но дори и ранният Туджман, както между другото и всички представители на хърватския елит от онова време, смятаха членството в Европейския съюз за подразбираща се хърватска национална цел.

Хърватските граждани тази неделя гласуваха правилно, както и във повечето други наистина важни политически случаи (изборите през 1990 г., референдума през 1991 г., изборите през 2000 г., президентските избори през 2009 г., неотдавнашните парламентарни избори), с което показаха голяма степен на отговорност и политическа разумност.

Лошата новина е, че твърде малко граждани гласуваха. Референдумът несъмнено е легален, но неговата легитимност би била значително по-убедителна, ако в него бяха участвали значително повече хора.

Причините за лошия отзив са доста ясни. Хърватите отдавна са изгубили доверие в повечето от своите институции и преди всичко в политиците.
Зад “Да” за Европейския съюз се обединиха, може би за пръв път след войната, а може би и за първи път след референдума за независимостта, почти всички хърватски държавни и политически институции: всички политически партии, президентът на републиката, католическата църква, всички основни медии и някои организации на ветераните.

Голям брой граждани, които не вярват на институциите и особено не вярват на полититиците, вероятно се въздържаха от гласуване, тъй като не искаха да съдействат в този съвсем единодушен политико-културно-медиен проект. Таксиметровият шофьор, който снощи след работа ме караше вкъщи, каза буквално: “Всичко е в реда на нещата, но хвалебствията за ЕС станаха страшно безвкусни”.

В различни Интернет форуми от дни доминира негативно настроение към референдума, защото между другото Европейският съюз започна да се идентифицира с местната политическа сцена.

Очевидната пропаст между държавни и публични институции и част от хърватското население е една от главните причини за разочароващо слабия отзив в избирателните секции. Другата причина е, че хърватите не само са малко уморени от политиката, но и както много пъти писахме, са уморени от самия път към Европейския съюз.

ЕС в Хърватия не може да се дочака като причина за отваряне на шампанско, а по-скоро като нещо, което естествено ни принадлежи. Третата ясна причина е сегашното положение, особено в нейните неуспешни членки, което може да предизвика обърканост и нерешителност.

Независимо от слабото участие, Република Хърватия реши да стане членка на ЕС. След това решение в близките няколко години част от нашата реалност ще се промени.

ЕС ни дава трайна геополитическа стабилност. ЕС ни отваря пазар с повече от половин милиард души. ЕС ще ни накара да постигнем по-високи стандарти в организацията на държавния и обществения живот. Членството в ЕС ще ни даде шанс да се модернизираме в редица области, членството в ЕС ще ни накара, естествено, драстично да променим образците си на поведение, особено в бизнеса.

Няма никакво съмнение, че мнозина няма да искат или да могат да се пригодят и няма ...

Свързани новини: