US експерти: Технологията фракинг за шистов газ не е подходяща за други части на света

Забраната, която наложи българският парламент върху проучването и добива на шистов газ върху територията на Република България, не само не спря, напротив, увеличи писането и говоренето по темата. Без да бъдат подценявани социалните форуми, интерес все пак представляват лицата – институции.
Американският посланик, както и министърът на икономиката, енергетиката и туризма бяха май единствените, които съжаляваха открито в публичното пространство за пропуснатите ползи, но дали за България или за изпуснатите корпоративни интереси? През последните месеци процесът около шистовата технология се ограничава в „за” и „против” главно в сферата на големите резерви и очаквани печалби, от една страна, и на екологичните рискове, от друга. Аргументите „за” се търсят в американския опит и желанието за енергийна независимост от Русия. Защо все пак забраната е по-добра от използването на шистовата технология?
Българите обичаме да се сравняваме с останалите държави и винаги доказваме как у нас е зле, а на други места - добре. Освен това обикновено се равняваме по силните държави. Нека да следваме този принцип и да видим как все пак се решава въпросът с използването на шистовата технология, на първо място в САЩ.

Концентрацията е много ниска

Добиването на шистов газ е най-разпространено в САЩ и Канада, но там, за разлика от България с нейната малка територия от 111 000 кв. км, има огромни пустеещи площи, които може би са сполучлив вариант за развитието на подобна дейност. Неслучайно в началото на 2011 г. водещият мениджър на енергийната корпорация Schlumberger с централа в Мазачузетс, САЩ, Паал Кибсгаард предупреждава, че технологиите за добив на шистов газ, използвани в САЩ, не са особено подходящи за другите части на света както по финансови, така и по операционно-технологични съображения. По-ниската газова концентрация в шистовите слоеве все още не може да се компенсира с използването на съвременните технологии. Това е и една от причините кладенците бързо да изчерпват дебита си. Самите сонди за шистов газ трябва да са наредени сравнително нагъсто, тъй като добивът под една от тях не е толкова голям - на 1 кв. км - една сонда.
Практиката е доказала, че обикновено се започва с големи показатели, които на втората година от експлоатацията си понижават своя дебит средно с 37%, а през третата година - средно с 50%, в сравнение с първата. Икономическият ефект при добива на шистов газ обикновено се търси в постоянното прокопаване на нови кладенци, а и над половината от кладенците работят само от време на време или въобще не се експлоатират.
Освен това експертите подчертават, че основната част от добиваните газови запаси на американска територия вече са извлечени от земните недра, в резултат на което през последните две години добивът на шистов газ не нараства, макар че мащабното сондиране продължава.

Новите технологии още са рядко приложими

Много неща се изговориха и изписаха за технологията, по която се прави проучване и след това добив на газ от шисти в скалите. Новото, което се говори в последно време, е, че се вкарва през сондата не огромно количество вода с многобройни химикали, а гел или въздух. Тези методи обаче още нямат сериозно икономическо значение, за да се използват широко.
Привлекателността на спецификата на шистовия газ е в това, че той може да бъде открит практически навсякъде. От съществено значение обаче е колко е неговото количество и какъв е срокът за експлоатация на кладенеца. Обикновено кладенецът "пресъхва" само след няколко месеца и рядко може да стигне до една година. В същото време традиционните газови кладенци работят поне по 10-15 години.
Оттук вече започва и голямата измама. Въпросните няколко месеца обаче се оказват достатъчни, за да се пласират акциите на уж печелившата и суперперспективна компания. Такава беше най-голямата американска независима компания, добиваща шистов газ - Chesapeake Energy. Доскоро тя е просперираща корпорация, която увеличава двукратно капитализацията си през 2009 г. В края на 2010 г. се оказва затънала в дългове, а през 2011 г. след сериозния инцидент с прилагането на фракинг технологията през април, който отравя почвата и водите в Пенсилвания, и пред фалит.

Компаниите в САЩ са "надписвали" добиви

Беше разкрита и една измама. Редица американски компании са "надписвали" обемите на добивите си и на установените газови запаси, а също така съзнателно са снижавали стойността на добива с единствената цел да повишат котировката на акциите си на борсата. Дори Департаментът по енергетиката на САЩ е принуден да признае този факт и със задна дата да понижи показателите за добива на шистов газ в страната.
Интензивността на подобен тип работи, както и финансирането им се оказват няколко пъти по-високи, отколкото при традиционните газови находища. Според американски експерти реалните разходи за добива му варират между 212 и 283 долара за 1000 куб. м. Икономическият ефект е нулев в сравнение с 19 долара, които руският "Газпром" харчи за добива на същия обем "обикновен" природен газ.
Много интересно ще се получи, ако търсим реалните печалби от добива на шистов газ в България, след като себестойността му е толкова висока.

Екологичните норми се нарушават

Екологичният ефект също е "впечатляващ" като негативи. Ако се върнем на проблемите в Пенсилвания, контролните органи са отчели над 250 нарушения на щатските норми, отнасящи се до функционирането на пречиствателните съоръжения и безопасното съхраняване на отработените примеси. В един от случаите в резултат от изтичане на метан е замърсен подземен воден пласт с обща площ 23 кв. км. Американската агенция за опазване на околната среда (ЕРА) публикува предварителни данни от свой доклад за замърсяване на подпочвени води в щата Уайоминг, причинено от добив на шистов газ.
Какво става по широкия свят?
Да не се забравя, че Еквадор осъди компанията "Шеврон" за $8 млрд. за причиненото замърсяване на води и почви при добива.
В редица държави правителствата вземат конкретни решения за запазване на земята и населението.
Добивът на шистов газ е забранен в Квебек, Канада, и в редица щати в САЩ. В Австралия временен мораториум има в щата Нов Южен Уелс. Широкоразпространените опасения от влиянието на технологията хидравлично разбиване на пластовете върху водните ресурси в Австралия предизвикват призиви за мораториум върху добива на шистов газ в няколко щата.
Австралийската промишленост, свързана с шистовия газ, се разраства през последните няколко години, но все още не е голям газов производител. Причината е във високите разходи и липсата на инфраструктура за достъп до отдалечените активи.
От европейските държави Франция забранява използването на шистовата технология. Британското правителство налага мораториум върху добива на шистов газ с използването на "технологична вода" заради потенциалните екологични рискове. Причината за това решение са трусовете край Блекпул в Североизточна Англия, предизвикани от проучвателните работи през май 2011 г.
Полша, която е член на ЕС, направи политически залог върху шистовата технология, водена традиционно от русофобията си. Дори пренебрегна препоръката на Белия дом, който в рамките на реализацията на "глобалната си инициатива за шистовия газ" (GSGI) препоръча на Варшава "да не демонстрира излишен оптимизъм". Факт е, че дори по американски оценки резултатите от сондажите имат "спекулативен оттенък". Проблемите при поляците тепърва започват. Вече са възникнали проблеми с инфраструктурата, след като пътищата им не са издържали транспортирането на тежките проучвателни машини.

Залежите у нас са бедни, добивът - неоправдан

В България според експерти, които са правили геологични проучвания в Североизточна България през 70-те и 80-те години на XX век, там има между 2 и 3% газ, който е с ниска концентрация, с много примеси и на голяма дълбочина. Интересно откъде идва информацията, че резервите на находището в Нови пазар се оценяват между 1 и 3,5 трилиона кубични фута? И тогава какво проучване за шистов газ искаше да прави „Шеврон“, след като числата вече са известни? Може би става въпрос за пласиране на многобройната техника, която в САЩ поевтиня и трябва някъде да бъде пласирана заедно с технологията?
Не трябва да се забравя, че според проучване на природозащитни организации към 1/3 от сушата на България и над 90% от територията на Североизточна България са в опасност от проучване или добив на нефт и газ. Освен това под Добруджа е най-големият подземен водоем, който осигурява населението с питейната вода.
Политическото решение на парламента засега спря прилагането на шистовата технология на територията на Република България. Има редица други начини за диверсификация на енергийните източници, които могат пълноценно да бъдат прилагани, гарантирайки екологичната сигурност на природата и населението.

Прочети цялата новина

Свързани новини: