Крум Славов, депутат в 37-ото НС от СДС, посланик на България в Кралство Дания в периода 1997-2001 г.: Посланиците да не са от приятелски кръгове

По стечение на исторически обстоятелства аз по-скоро съм се озовал като политическо назначение, така както заварих в Копенхаген редица мои колеги начело с посланика на САЩ, който също беше политическо назначение, на Полша, на Чехия, на Словакия, на Унгария, на балтийските страни.
Новите посланици със сигурност няма да бъдат хора на ДС, надявам се, поне такива бяха ангажиментите и на премиера, и на външния министър, особено категорично г-н Младенов беше заявил това. Така че наистина г-н президентът ще назначи хора, които не са осветени поне до този момент като сътрудници на бившите комунистически служби. Не бих искал да гадая точно какви ще бъдат и кой точно къде ще бъде разпределен, надявам се, разбира се, да бъде отчетена и някаква компетентност, и известен опит да имат.
Аз бих си позволил да посоча пред вас поименно хора, които знам, че могат да бъдат чудесни представители и са представяли вече България в държави като Италия, Франция, САЩ. Пример – например посланик Стефан Тафров. Такива хора биха представяли достойно страната и биха възстановили онова, което е най-важно за мен, доверието към страната.
Освен да не са бивши агенти на ДС, имам и още един негативен критерий, много важен за мен. Това не бива в никакъв случай да бъдат от т.нар. приятелско назначение - кръг от хора, близки със силните в момента на власт, които по никакъв начин не изпълняват останалите критерии. Разбира се, че може да владеят някой и друг западен език, но мисля, че 80% от българското население вече успява да се разбира не само на родния език. Не бива да бъдат “той е много близък, той е много верен, той е наш човек”. Това не бива да бъде водещото. Разбира се, че трябва да бъде свързано с доверието на този, който управлява страната, той да има доверие в хората, които изпраща. Тук линията е може би много деликатна, но в никакъв случай не бива да се преминава.
А какви трябва да бъдат – освен да владеят поне един международен език, тук включвам и руския, тези хора би трябвало по някакъв начин да са запознати със страната, където отиват, да имат някакъв, макар и минимален, набор от познания за нея.

Прочети цялата новина

Свързани новини: