Спор между застрахователи и академици за здравните фондове

Представителите на академичната общност и на застрахователните компании влязоха в спор какви да бъдат частните здравни фондове – осигурителни или застрахователни дружества. Това стана на кръгла маса, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси вчера. Според проф. д-р Йордан Христосков, бивш шеф на НОИ и преподавател във ВУЗФ, едно от най-добрите решения е да се запази НЗОК и възможностите за допълнително здравно осигуряване по линия на акционерните дружества с един предмет на дейност. Той предлага и създаването на специализирана система за здравна защита на неосигурените. Проф. д-р Евгения Делчева от УНСС също подкрепи тезата за нуждата от частните здравно-осигурителни фондове. Според изчисления към 2008 г. България е на първо място по най-високи разходи за здраве, изчислени като процент от БВП. А данни на Световната здравна организация сочат, че публичните разходи са около 56 на сто от всички при средно ниво за ЕС от над 70%. Това на практика означава, че в най-бедния член на ЕС гражданинът се бърка най-дълбоко в джобовете си за здравни услуги, а равнището на публично финансиране е твърде недостатъчно, обобщи още проф. Делчева. Затова и частните здравни фондове могат да се явят алтернатива на неформалните плащания в системата. А недостатъците на застрахователите са по линия на ограничената социална роля, завишаването на размера на премията, редукция на финансирането и др.
Ако в момента дружествата в сектора изразходват около 25-30 млн. за година, когато станат застрахователи, те ще отделят 10 пъти по-малко. На точно обратното мнение обаче застанаха някои от представителите на застрахователите. Според Асен Христов, председател на НС на „Еврохолд“, „няма такова животно като здравно осигуряване, а навсякъде по света става дума за застраховане“. Затова той предлага влизането на големи финансови дружества със сериозен капитал и строга регулация от КФН. „Ако се даде възможност на пазара да изникнат десетки и стотици дружества с малки капиталови изисквания, ще се върнем във времето на мутрите от 1995-1997 г., когато всеки квартал си имаше собствен застраховател или по друг начин казано: всеки лекар – със здравен фонд, всяка медицинска сестра - с два“, аргументира се Христов. Сред предимствата на големите здравни застрахователи са контрол върху НЗОК. Ако държавата сложи лимит кое се покрива, а останалото да идва от застрахователя – хората сами ще си дадат 2% вноска, а компаниите ще следят много по-стриктно да не се пускат фалшиви направления и манипулации. Другото предимство по думите му е за бюджета. Ако цялото население на България над 18 г. - т.е. около 5,5 млн. души плащат по 10 лв. на месец - това прави 120 лв. на човек или общо около 700 млн. лв. 80% от тях да се използват за намаляване на бюджета в НЗОК от 2,1-2,2 млрд. лв. той ще намалее на 1,6 млрд. лв., изчисли застрахователят. Според Константин Велев от „Дженерали закрила здравно осигуряване“ и по директивата „Платежоспособност 1“ и по „Платежоспособност 2“, която ще влезе в сила след година и половина, дейността на тези дружества няма как да бъде наречена по друг начин освен „здравно застраховане“. А да се запази здравноосигурителната дейност отделно от застрахователната, ще създаде само проблеми на бизнеса и на клиентите, отлив на чужди инвестиции, на застрахователни групи от сектора и т.н.

Прочети цялата новина

Свързани новини: