In memoriam за Коста Цонев: Аз бях Дон Кихот, аз бях Миткалото

01/25/12 20:12
(http://e-vestnik.bg/)

In memoriam за Коста Цонев: Аз бях Дон Кихот, аз бях Миткалото

Коста Цонев - един от най-обичаните български актьори - почина на 82-годишна възраст. Той изиграва десетки роли в киното и театъра. На сцената е Дон Жуан и крал Ричард III, а една от най-запомнящите роли в киното е във филма “Баща ми бояджията”. Снима се още в “Сватбите на Йоан Асен”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “Тайфуни с нежни имена” и др. През миналата година получава награда Аскеер за цялостно творчество.

Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 г. в София. Кариерата му започва през 1952-а и въпреки десетките роли, които е изиграл, той признава, че се чувства най-близък с рицаря на печалния образ, изигран блестящо от него в телевизионния мюзикъл “Човекът от Ламанча” (1968). „Философията на дон Кихот е нещо много вечно, много истинско. 400 години, тази книга е написана преди 400 години и славата, мъдростта на този образ не е увехнала” - думи на Цонев.

През 2001 г. Коста Цонев влиза нова роля - на депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. „Политиката не е толкова страшна, зависи от какъв аспект, от каква гледна точка гледаш. Ако гледаш, на политиката, че ако използваш своя авторитет, за да помагаш на хората, за мен това е едно великолепно нещо, политиката е много добра”, казваше Цонев. Въпреки тежките операции и влошеното си здраве, дори през последните месеци Коста Цонев говореше с оптимизъм за бъдещето. Актьорът е женен и има две деца - дъщеря Теодора и син - познатият телевизионен водещ Димитър Цонев. Следва откъс от автобиографичната му книга, издадена през 2001 г. от КК “Труд”.

Дон Кихот от Красно село

Коста Цонев

Реабилитация. „Човекът от ламанча“ - ролята на моя живот

Май има на този свят нещо като реабилитация. Като се върнах от снимки, извика ме на разговор новият директор на телевизията - Леда Милева. Беше се върнала наскоро от Ню Йорк с плочите и сценария на „Човекът от Ламанча“.
- Това - каза тя - е един мюзикъл, които се върти в Ню Йорк с невероятен успех.
Изслушах плочите и се побърках. Боже, викам си, страхотно е! Ще мога ли аз да изпея тези песни? Ще мога да ли изиграя гази невероятна роля?
Преведе се сценарият, веднага песните се аранжираха, записаха се на плейбек и всичко вървеше със страшна сила. Определиха за режисьор Гриша Островски, помощник-режисьор беше Асен Траянов н започнахме снимките в киноцентъра вечер след представление. От 12 до 4-5 часа сутринта. Всеки от артистите спеше може би по 3-4 часа, защото продължавахме работата в театрите: - репетициите сутрин, представленията вечер, следобед кой в радиото, кой в телевизията, а нощта снимахме „Човекът от Ламанча”. Двайсет дни бях в еуфория, денонощието ми беше огласено от великолепните арии на Дон Кихот, живеех само с моя Дон Кихот.

http://www.youtube.com/watch?v=4wcQI1FkcF4

Снимките минаха като на един дъх. Никой от участниците не се оплака. Имаше, разбира се, несъобразности, несгоди и грешки, но никой не се разсърди за нищо. Двайсет дни бяхме като опънати струни. Играехме, пеехме, танцувахме, получи се прекрасен филм. За сетен път се уверих, че за да се получи добро представление или добър филм, преди всичко трябва литературният материал да е добър. А Дон Кихот е вечен образ.
Тази роля сякаш открай време е била заложена дълбоко в мен. Тя покри артистичните ми мечти, моето художествено кредо. Може би аз самият съм си Дон Кихот в живота? В най-добрите роли. които съм правил след това и в киното, и в театъра, имаше нещо донкихотовско. Може би не Дон Кихот е толкова луд, колкото всички около него? Дали той не е ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/25/12 20:12 http://e-vestnik.bg/13741/in-memoriam-za-kosta-tsonev-az-byah-don-kihot-az-byah-mitkaloto/