Може ли Иран да затвори Ормузкия пролив?

Абдул Латиф ал Милхим

Веднъж на всеки пет години Иран се заканва да затвори Ормузкия пролив. Но тази закана не може да бъде изпълнена, защото дори да се опита, Иран не може да го направи.

През Ормузкия пролив минава един от най-важните морски пътища в света. Всеки ден през него преминават 15 петролни танкера. Широчината на навигационния канал е само шест мили. Движението на корабите се контролира от радарна станция на остров, принадлежащ на султаната Оман.

По-нататък навигационният канал се стеснява до едва две мили. При това Ормузкият пролив не е дълбок, което силно затруднява навигацията. Танкерите преминават и през ирански, и през омански териториални води.

В Ормузкия пролив неведнъж са ставали инциденти. През март 2009 г. американската подводница “Хартфорд” се сблъска с американския боен кораб “Ню Орлиънс”. След това японски танкер се сблъска с американската подводница “Нюпорт”. И това са само два отделни примера колко трудно е да се плава през пролива.

Заслужава си да припомним и ожесточената битка между американски и ирански кораби в пролива през април 1988 г. Причина за сблъсъка бе, че американският боен кораб “Самюъл Робъртс” се натъкна на иранска мина. След това иранците станаха много по-внимателни, когато разполагаха свои мини в този район.

Иронията на тази битка е в това, че мнозинството от участвалите в нея ирански и американски пилоти и морски офицери бяха учили в едни и същи американски военни училища.

Иран, разбира се, би могъл да затвори Ормузкия пролив по най-различни начини - ако щете и с празни варели, и целият свят ще повярва, че това са всъщност мини. Но никога няма да посмее да го направи.

Проблемът е в това, че ако Иран затвори Ормузкия пролив, той ще извърши военно и политическо самоубийство. Всички помнят какво се случи с Гамал Абдул Насър, след като той реши да затвори Тиранския залив по време на Шестдневната война с Израел през 1967 г. - бел. прев. . Иранците така и няма да разберат какво им се е стоварило върху главата.

След инцидента през 1988 г. Иран се опита да разположи противокорабни ракети “Силкуърм” на позиции по брега на Ормузкия пролив. След това изведнъж осъзнаха, че те не разполагат със средства да предпазят тези ракети от нападения от въздуха - в района не са забравили какво се случи със сирийските ракети в долината Бекаа…

Иранците не разполагат нито със съвременни торпеда, нито със съвременни зенитни ракети. Те нямат самолети АУАКС. Дизеловите им подводници са остарели, а екипажите им не са обучени да действат в сложните условия на Залива. Но най-сериозната слабост на Иран е в липсата на съвременни ВВС.

Най-доброто, което той има, са “Ф-14 Томкет” и “Ф-4 Фантом”. Радарните му системи не действат заради амортизация и липса на резервни части. Иранските пилоти винаги летят “на тъмно”, без радар и наземен контрол.

Единственото преимущество на Иран са сухопътните сили. Той може да хвърли в бой стотици хиляди войници, но какъв смисъл би имало в това при морска битка, при това без поддържане от въздуха?

Остава открит и въпросът защо Иран не си извлече поуки от иранско-иракската война, когато страната изгуби стотици хиляди войници? Война се започва лесно, но трудно се приключва.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: