Забравената трагедия - депортирането на роми от Румъния през 1942 г.

Франс прес

През май 1942 г. румънският маршал Йон Антонеску нареди депортиране в Приднестровието на роми “номади, безработни или извършили нарушения”. Близо 70 години по-късно малкото останали живи разказват за тази забравена трагедия, оставила неизлечим белег за много от тях.

“Задържаха ни на улицата, в Букурещ. Бяхме с конска каруца. Казаха ни, че заминаваме някъде, където ще получим земя”, разказва за АФП Марин Сафта, 89-годишен, чиито майка и брат са загинали по време на двете години, прекарани в Приднестровието - район, поставен тогава под контрола на пронацисткия режим на Антонеску. “Те ни депортираха, за да ни убият, но ето, че не съм мъртъв”, добавя този мъж, който живее в малка мрачна стая и никога не е бил обезщетен за депортирането си.

От общо 208 000 роми, регистрирани при преброяване през 1942 г., около 25 000 или 12 процента са били депортирани, според доклад за Холокоста в Румъния, съставен от международна комисия от историци, ръководена от лауреата на Нобелова награда за мир Ели Визел. Над 11 000 са загинали. Между 280 000 и 380 000 румънски и украински евреи също са загинали в териториите под контрола на Букурещ.

“Депортирането на ромите е включвало много случаи на нарушения. Така семейства на наборници които трябваше да бъдат изключени от депортиране, семейства на румънци, на турци или на унгарци и хора, които са имали работа или земя, също са били депортирани”, според комисията.

Георге Стана е бил на 7 години, когато е дошло нареждането за депортиране. “Ние имахме къща, баща ми работеше на дневна надница и въпреки това бяхме депортирани, моите родители, сестра ми”, разказва за АФП този мъж, роден във Ведя Южна Румъния.

Липса на храна, болести и принудителен труд са довели до смъртта на много от депортираните. “Хиляди хора умряха там. Мъртвите бяха хвърляни в ров като животни. Тези картини са винаги пред очите ми”, казва той. “Когато войната приключи, ни оставиха да си тръгнем”, разказва Сафта, който се е върнал с влак до сегашната граница между Румъния и Молдова, а след това е стигнал пеша до Букурещ.

Двамата оцелели уверяват, че “малко са говорили” на децата си за тази драма, а по-скоро са се опитвали да не мислят за това. Фактът, че официалната заповед предвиждаше, че само някои категории роми трябва да бъдат депортирани ,”има дълбоки последици върху психиката” на тази общност, обяснява социологът Николае Фуртуна, чийто дядо се е спасил в последния момент от депортиране.

“Самите роми мислят, че тази операция, определяна като форма на “социално прочистване”, е била насочена само срещу “измета на обществото”, добавя този млад човек, основател на културната асоциация Романе Родимата (Търсете ромите). За много от жертвите е “позор да кажат, че са били депортирани, нещо като жигосване”, посочва социологът, като сравнява тяхното положение с това на изнасилена жена.
Фуртуна, който е интервюирал десетки оцелели, казва, че е “потресен” от техните свидетелски разкази.

“Разказаха ми, че някои са яли човешка плът, други са пазили в дома си тялото на мъртъв роднина, за да продължат да получават дажбата му от храна”, казва той, като изразява съжаление за липсата на писмени документи за тези събития. “По пътя обратно много старци са били изоставени от техните семейства, тъй като не са можели повече да вървят”, разказва Фуртуна.

“Това са такива подробности, които повече от цифрите те карат да почувстваш този период”, казва той, като подчертава, че става дума за “морален дълг да се предадат тези свидетелства” на младите роми или не-роми. “Ако мълчиш, ти също си виновен”, заявява Фуртуна.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: