Евгени Кирилов, евродепутат (БСП): Време е България и Македония да изчистят отношенията си

Евродепутатът Евгени Кирилов е член на Комисията по външни работи на ЕП, на Делегацията на ЕП в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Грузия, ЕС-Армения и ЕС-Азербайджан и на Делегацията на ЕП в парламентарната асамблея Евронест. Той е заместник-член на Комисията по регионално развитие, Подкомисията по сигурност и отбрана и на Делегацията на ЕП в Смесения парламентарен комитет ЕС - Бивша Югославска република Македония.
Кирилов е бил народен представител от БСП в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание, както и посланик на България към ЮНЕСКО.
Владее английски, немски, руски и френски език.

- Г-н Кирилов, защо предложихте да се създаде съвместна експертна комисия по история и образование между България и Македония? Имате ли индикации, че Скопие ще се съгласи?
- Свидетели сме на една негативна тенденция в политиката на Македония, свързана с непрекъсната злоупотреба с историческите факти. Има нещо още по-тревожно и това е начинът, по който се възпитава и учи младото поколение в тази съседна държава. Чрез историческите манипулации се насажда омраза към една съседна страна. Независимо от това, че имаме общи исторически моменти, че би трябвало да съществуват братски отношения, напротив – тази тенденция продължава и тя е наследство още от предишни времена. Поради това има нужда да се изяснят историческите факти, най-малкото да се проведат дискусии на експертно равнище, да се уточнят някои тези в учебниците, които възпитават тези млади хора. Най-малкото – велики хора, за които твърдим, че са българи, а те твърдят, че са македонци, могат да бъдат чествани заедно.
Това предложение не е нещо ново. Но този път то получи широка подкрепа от всички политически групи. Освен по отношение на това предложение всички български колеги се обединихме и подкрепяхме независимо от отделни мнения в нашите групи. Обединихме се около призива да се прекрати дискриминацията спрямо хора, които се определят като българи, да се изчистят някои чисто националистически тенденции, да има една свободна медийна атмосфера, а не целенасочени атаки чрез езика на омразата към съседни страни.
Сегашните управляващи в Скопие трябва да решат дали да продължават със сегашната си политика. А и македонските граждани трябва да осъзнаят, че тази политика е рецидив от Титова Югославия и не е в техен интерес.

- Кога очаквате да има реален напредък в процеса на евроинтеграция на Македония? Гърция няма намерение да отстъпва и държи първо да се реши спорът за името.
- Европейският парламент призовава за започване на преговори във всеки свой годишен доклад. Аз също смятам, че трябва да се вземе решение за започване на преговори, защото страната е със статут на кандидатка вече шеста година. Това не е нормално и създава опасен прецедент. Същевременно, смятам, че когато се навлезе в преговорния процес по отделните глави ще може да се оказва въздействие там, където е необходимо и където Македония не е в съответствие с европейските принципи и ценности.
Истина е, че Гърция няма намерение да отстъпи, особено с това правителство. Гъвкавост трябва да бъде проявена обаче и от македонска страна, най-вече с цел подобряване на диалога. Интересното е при евентуална промяна на името каква ще бъде реакцията от българска страна. Досега у нас никой не е изказвал виждане за евентуална българска позиция по този въпрос. Ако се стигне например до договаряне на името "Северна Македония", каква ще бъде нашата позиция?
При всички случаи, за да получи подкрепа, Македония трябва да коригира поведението си в унисон с европейските критерии и ценности, в това число и политиката си спрямо България. Настоящото правителство само на думи работи за европейската интеграция на страната и оправдава липсата на напредък само със спора за името. Проблемът не е само в името, а в цялостната политика на управляващия елит. Всъщност политиката му води до засилване на национализма, изостряне на езика на омразата към съседните страни и още по-голямо отдалечаване от европейската перспектива. Македонските граждани не заслужават такова изоставане от другите страни в региона. Знаете, че Черна гора вече е официална страна кандидат, положителната инерция върви по посока и на Сърбия, а Хърватия скоро ще бъде пълноправен член. Докато нашата съседка вече толкова години стои в статично положение, не се движи напред в редица области и това се констатира в ежегодните доклади.
Гражданите на Македония трябва добре да преценят перспективите на една подобна политика, която ги насъсква срещу съседите. Хвърлят се например огромни средства по мегаломански, чисто националистически проекти като „Скопие 2014”, като това, което очакваме да излезе като филм – „Трето полувреме”, в което има спекулации, стремящи се целенасочено да създадат антибългарски чувства. Като се има предвид, че този филм се прави с предимно държавни средства, това дава много добро обяснение относно истинските цели на политиката на правителството. Не е за пропускане и фактът, че когато тук ние подписахме по този повод писмото до еврокомисаря Фюле, отсреща от македонската страна отговори само режисьорът – другите си мълчаха и се правеха, че нищо не знаят. Но това са внушения за наивници.
Във всички отделни случаи личи дългата ръка на една антибългарска групировка в Македония, която не цели подобряване на отношенията. Трябва да положим нужните усилия и на европейско равнище, и на равнище двустранни отношения, за да изчистим тези недоразумения. Трябва да се направи някакъв завой, защото, за разлика от Гърция, ние първи признахме тази държава, за да я спасим от репресии, от нашествие от страна на Милошевич, а в отношението не виждаме никаква разлика.

- Смятате ли, че санкциите на ЕС спрямо Иран и петролното ембарго ще проработят?
- Не съм особено оптимистично настроен по отношение на резултата от тези санкции на фона на досегашните дългогодишни усилия на ЕС и на международната общност да предотвратят развитието на ядрената програма на Иран. Целият този процес създава впечатлението, че като че ли Иран наистина напредва по посока създаване на атомно оръжие, и този факт е изключително тревожен. Този процес е опасен не само за Иран и за региона, но и за целия свят. Иранските власти може би разсъждават в посока "след като Пакистан и Индия развиха ядрени програми, защо не и ние". Но те допускат голяма грешка в оценката си на ситуацията. Спирането на ядрената програма на Иран е крайъгълен камък в политиката на международната общност за неразпространение на ядреното оръжие. В един момент разпространението на такова оръжие трябва да бъде спряно.
Това е свързано и с непрестанните заплахи за заличаването на Израел и нестихващата милитаристична реторика от страна на Иран. Неофициално е ясно, че ако се стигне до създаване на ядрено оръжие от Иран, Саудитска Арабия също ще активизира силите си в тази посока. Така спиралата на ядреното разпространение ще достигне небивали размери. Особено предвид факта, че този регион и така е изключително нестабилен. В същото време той има голямо стратегическо значение като основен снабдител на нефт и газ за цял свят.
Както знаем, в Израел надделява мнението, че ядрената заплаха става все по-реална. А едностранни действия, като евентуален военен удар от страна на Израел, може да имат изключително опасни последствия. САЩ също заявиха, че не изключват възможността от силово решение.
Аз все пак се надявам, че все още има достатъчен резерв от търпение както от страна на ЕС, така и от страна на САЩ. Не трябва да забравяме, че тук ЕС е поел водещата роля в преговорите.

- Какви са впечатленията ви от срещата на 25 януари в Брюксел с президента Росен Плевнелиев?
- Аз съм впечатлен от началните послания на президента Плевнелиев, които той сподели с евродепутатите. Винаги съм застъпвал тезата, че по дългосрочните приоритети за развитието на България трябва да има сериозен диалог и съгласие, така че дори когато се сменят правителствата, да се запазват основните цели. Иначе започваме отначало всеки път с тотално отрицание към политиката на предишните управляващи. Ще дам само един пример, свързан със знаковата магистрала "Тракия". Ако предишното управление не беше се заело с планирането и отчуждаването на земята, което като процес отнема поне две години, и досега нямаше да е започнало по-нататъшното й изграждане.
Затова идеите на г-н Плевнелиев за надграждане, за обща визия за плана за развитие 2020 са нещо, което не сме чували от ГЕРБ досега, и тези идеи заслужават подкрепа. Дано не останат само на думи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: