Всички без Великобритания и Чехия ще подпишат пакта за бюджетна дисциплина

Европейските лидери постигнаха съгласие по новия постоянен спасителен фонд, а 25 от 27-те страни подкрепиха пакта за строга бюджетна дисциплина. Лидерите освен това приеха декларация, с която се постараха да примирят строгите икономии с мерки за икономически растеж, съобщи Ройтерс в края на продължилата няколко часа повче от предвиденото и завършила късно в понеделник среща „на върха” в Брюксел. Всички страни в съюза без Великобритания и Чехия са заявили готовността си да подпишат пакта за строга бюджетна дисциплина и да се присъединят към него. Бюджетният пакт, предложен от Германия и Франция, е основен момент от усилията за стабилизаране на финансовия пазар на 17-те страни от еврозоната. Той определя строг таван за структурния дефицит - 0,5 процента от номиналния БВП и въвежда международна юридическа отговорност за нарушаване на това изискване. Европейските лидери се надяват новият договор да увери инвеститорите, че няма отново да бъдат допуснати грешките, довели до сегашната дългова криза. Новият бюджетен пакт ще бъде официално подписан в началото на март и ще влезе в сила, когато бъде ратифициран от 12 страни. Великобритания обяви още през декември, че няма да подпише новия договор. На срещата в Брюксел Чехия е заявила, че засега няма да се присъедини към пакта поради проблеми с парламентарната процедура. Чешкото правителство предвижда да постави въпроса за приемането на пакта на референдум. Освен това по въпроса няма единство в управляващата коалиция. Против пакта е и президентът Вацлав Клаус, отбелязва Франс прес. На пресконференция след края на срещата френският президент Никола Саркози отхвърли предположенията, че поради решението на 25 от 27-те страни от ЕС да приемат пакта за по-строга бюджетна дисциплина възниква Европа "на различни скорости". Седемнайсетте страни от еврозоната ще продължат сами да се справят с проблемите, свързани с тяхната валута, каза Саркози. Това не означава, че има няколко скорости, не значи, че има страни, които ще бъдат оставени настрана. Напротив, това означава, че има различни степени на европейска интеграция . . . и че всеки има свободата да избира, каза Саркози. Германският канцлер Ангела Меркел приветства решенията на извънредната среща на високо равнище с думите: "Това наистина е изключително постижение". Според Ройтерс в хода на дискусията на извънредната среща на върха на ЕС четири държави са поискали страните, които планират да приемат еврото, да получат право да участват в редовните срещи на държавите от еврозоната. В последния момент премиерите на Полша, Словакия, Унгария и Чехия обявили, че са се споразумели тази поправка да бъде внесена в текста като условие, при което техните страни ще подкрепят пакта. Само Словакия от четирите е въвела еврото като своя валутна единица. Франция се е обявила категорично против искането на страните от Вишеградската четворка, докато Германия е заела неутрална позиция. ДПА цитира полския министър на финансите Яцек Ростовски, че искането на Полша всъщност цели да запази Европа "единна". "Ако излезем от тази среща, показвайки, че Европа е разделена или е била разделена на определена група, която взема решенията, и групата останали страни, ние не мислим, че това ще бъде добър сигнал за когото и да било", казал пред репортери Ростовски. Бойко Борисов: Винаги се намира някоя страна да се направи на интересна Винаги се намира някоя страна, която, казано в кавички, да се направи на интересна, заяви българският премиер Бойко Борисов по повод отказа на Чехия да се присъедини към бюджетния пакт. Винаги може всеки един премиер или президент, той така или иначе има мнозинство в местния си парламент, да направи така, че да не получи ратификация и да каже "ето, нашият парламент не иска, няма да подпишем" и с това да блокира работата на всички останали, коментира той. По неговите думи на снощния Съвет е била засегната темата Европейската комисия да има възможност накрая на всички предвидени в пакта наказателни процедури да изпраща на съд в Люксембург държавите, които нарушават дисциплината. Бях отхората, които защитават тезата, че трябва да има много по-тежкисанкции към държавите, които не спазват дисциплина, заявиБорисов. Това, което беше може би най-големият компромис, който се търсеше през цялото време, бе за участието в срещите на държавите от еврозоната, каза Бойко Борисов, цитиран от БТА. Там именно еосновното разминаване, защото държавите, които са приели евротои които са в еврозоната, и това пряко касае техните бюджети итехните икономики, държат да провеждат срещите си сами, уточнитой. Това, което успяхме да договорим, особено премиерът Доналд Туск беше най-идеен по този въпрос, е да се провеждат съвещанията на еврозоната след Европейските съвети и, ако има тема, различна от пряко засягащите ги в еврозоната, да участват и другите страни в ЕС, посочи премиерът. В края на краищата успяхме да намерим този разумен компромис, когато касае нас – да участваме, заяви Борисов. По неговите думи много от държавите са се обединили около темите, които са по-очаквани и по-важни за нашата страна, тъй като ние сме уредили бюджетните дефицити и дълговите отношения, а именно да се подпомогне с останалите пари по фондовете на малките и средните предприятия, да се направи така, че младежката заетост да бъде стимулирана по този начин, защото средно в Европа тя варира между 20 и 25 процента, което е много. Например в Холандия до 27 години младежите не получават помощи - или учат, или работят. Така че, в зависимост от инструментите, които се предлагат, има различен успех или неуспех, коментира Борисов. Попитан какво е накарало Чехия да заяви, че няма да подпише през март текста на фискалния пакт, премиерът обясни, че Чехия, както обикновено, е казала, че тяхната конституция е такава, че изисква одобрение от премиера, президента, парламента. С румънския президент още един път подчертахме, че прецедентът, който направи Холандия за Шенген за България и Румъния, ще има много тежки последици за ЕС оттук нататък при взимането на каквито и да било решения, допълни Борисов. Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила при всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо - местният парламент не дава, съжалявам, не подписваме. Дадохмепример, че това е лош прецедент и ето, веднага Чехия отново,както при подписването и на предишния договор, заяви, че напърви март няма да подпише, уточни премиерът. Попитан далиБългария също в някакъв момент може да не реши да подпише, тойотговори, че това може да стане, ако ни наложат данъчнаконсолидация. Попитан дали страната ни би имала подобно поведение, ако се проточи приемането ни в Шенген, премиерът заяви, че "ние не правим такива неща на инат и дори в случая да торпилираме работата и огромните усилия, които всички ние като държави правим". Казвам, че по тази тема вече има практика - когато не си съгласен с нещо и всъщност нашият парламент не ми е дал мандат да приема подобно нещо, тогава на първи март ще кажем "в тази част или по този начин ние не можем да го подпишем", поясни той. Не казваме, че бихме могли "да правим номера", а казвам, че това беше лош прецедент - при 100 процента изпълнени критерии всички държави, до една го отчетоха, но по някаква друга причина ние все още не сме в Шенген. Казвам, че това би могло да изиграе лоша шега при взимането на важни решения, уточни Борисов. В отговор на въпрос той заяви, че при сегашната чернова България е готова да подпише фискалния пакт. Европейският стабилизационен механизъм стартира през юли Лидерите на страните от ЕС се съгласиха Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да започне да функционира година по-рано от планираното и да влезе в сила през юли т.г.. Европейският стабилизационен механизъм трябва да замени Европейския фонд за финансова стабилност, създаден временно през 2010 г. в помощ на Ирландия и Португалия. ЕСМ ще бъде постоянен фонд с 500 милиарда евро. В продължение на една година той ще функционира успоредно с Европейския фонд за финансова стабилност. Споразумение за спасяване на Гърция – до края на тази седмица Европейските лидери настояха за общо споразумение за спасяване на Гърция, включително отписване на част от дълга й, съобщи на заключителната пресконференция президентът на ЕС Херман ван Ромпой. Приканваме министрите на финансите на страните от еврозоната да предприемат необходимите стъпки, така че до края на тази седмица да бъдат отстранени всички пречки пред предоставяне на Гърция на нов спасителен пакет от 130 милиарда евро, каза Ромпой. За това е необходимо преди всичко да бъде постигнат компромис между гръцкото правителство и частните банки по формулата за опрощаване на част от гръцкия дълг и преструктуриране на останалата. На срещата в Брюксел бе постигнато съгласие по новия пакт за затягане на бъджетната дисциплина, но срещата мина под знака на разногласия по германската идея за поставяне на Гърция под строг бюджетен надзор от страна на ЕС. Няколко страни, сред които най-вече Франция, отхвърлиха тази възможност, отбелязва Франс прес. Френският президент Никола Саркози заяви, че преговорите за намаляване на гръцкия дълг напредват "в добра посока" и че има основания да се вярва, че през следващите няколко дни може да бъде бъде постигнато окончателно решение по въпроса. Той решително отхвърли идеята за строг европейски контрол върху гръцкия бюджет, както предлага Германия. Поставянето на която и да е страна под такъв надзор ще е неразумно, недемократично и неефикасно, заяви той. Обещания за насърчаване на икономическия растеж и заетостта Лидерите на ЕС приеха и декларация, в която се ангажират да стимулират икономическиярастеж и да създават работни места, най-вече за младежта. "Без ускоряването на икономическиярастеж не може да бъде решен проблемът с 23-те милионабезработни в Европейския съюз", се изтъква в декларацията. Затова лидерите на 27-те предлагат да се заложи на създаването на нови работни места, най-вече в отраслите свързани със "зелената икономика". Държавните и правителствени ръководителипоеха задължението да осигурят по-нататъшно развитие на единния пазар на ЕС, за да бъде даден импулс на икономическото развитиена общността и разширяването на трудовия пазар. Новите мерки засягат преди всичко енергетиката и цифровите технологии, включително интернет-търговията. Друго основно направление е увеличаването на финансиранетона малките и средните предприятия в ЕС, се отбелязва в декларацията от седем страници. Лидерите на ЕС решиха, че всяка страна в ЕС ще разработи на основата на тази декларация национална програма за реформи, която да позволи постигането на поставените в документа цели.

Прочети цялата новина

Свързани новини: