Космическият пейзаж и “интелигентният дизайн”

01/31/12 00:45
(http://e-vestnik.bg/)

Космическият пейзаж и “интелигентният дизайн”

Проф. Ленард Съскинд. Снимка: личен архив

Ленард Съскинд е професор по теоретична физика в Университета „Станфорд” в САЩ. Той е един от поне тримата физици, които около 1970 г. независимо един от друг създават теорията за струните. През 2003 г. въвежда концепцията за Пейзажа на Струнната теория. Автор е на научнопопулярните книги „Космическият пейзаж” (2005) и „Войната на черните дупки” (2008). Следва откъс от книгата “Космическият пейзаж. Струнната теория и илюзията за интелектуалния дизайн”, подготвена от “Инфодар”.

Въздухът е много студен и неподвижен. Освен звукът от собственото ми дишане, тишината е абсолютна. Сухият ситен сняг скърца под ботушите ми. Идеалната му белота, осветена от звездите, придава на околността тайнствено блещукане, докато звездите не избледнеят до едно несекващо сияние в черния небесен свод. Нощта е по-светла на тази пуста планета, отколкото в моя роден свят. Красиво е, но някак безжизнено и студено: идеалното място за метафизични наблюдения.

Изоставих безопасността на базата и тръгнах сам, за да поразсъждавам върху събитията от изминалия ден и да следя небето за метеори. Оказа се невъзможно да мисля за друго, освен за съвършената огромност и безлична същност на Вселената. Въртящото се колело на галактиките, вечното разширяване на пространството, безкрайният студ на космоса, жегата на раждащите се звезди и предсмъртният им гърч като червени гиганти – със сигурност това трябваше да е смисълът на съществуването. Човекът, животът като цяло, изглеждаше без значение за развитието на Вселената – просто петно от вода, мазнини и въглерод върху една миниатюрна планета, обикаляща около звезда без особена важност.

По-рано същия ден, по време на кратките хапливо-студени светли часове, Кърт, Кип и аз извървяхме една миля до руската база, за да видим ще намерим ли някой братушка, с когото да поговорим. Стивън искаше да дойде с нас, но нямаше как да прекараме количката му през преспите. Порутеният лагер – само няколко ниски, ръждясали и огънати метални сгради – изглеждаше изоставен. Тропахме по вратата, но нямаше жива душа. Отворих и се взрях в зловещата вътрешност, после дръзко влязох вътре и се огледах. Беше студено колкото и навън. Базата беше напълно изоставена. Около стотината спални помещения бяха отключени, но празни. Как могат сто мъже да изчезнат толкова окончателно? Върнахме се в базата в пълно мълчание.

Заварихме нашия руснак да пие и да се смее в бара. Явно Виктор беше един от тримата руснаци, останали на планетата. Доставките от Русия секнали преди повече от година. Щели да умрат от глад, ако нашите хора не ги бяха приютили. Така и не видяхме другите двама руснаци, но Виктор ни увери, че били живи.

Той настоя да ми купи питие “за студа” и ме попита “как ми харесва това ш…о място”. Отговорих му, че през всичките ми пътувания само веднъж съм виждал друго небе, което да се доближава до красотата на това. По ирония на съдбата онази чужда планета беше толкова гореща, че скалите биха опържили всичко, което се докоснеше до тях.

Разбира се, не бяхме наистина на друга планета. Само изглеждаше така. Антарктида действително е доста извънземна. Стивън Хокинг, Кърт Калан, Кип Торн, Стан Десър, Клодио Тийтълбойм, нашите съпруги и още няколко теоретични физици бяхме тук за развлечение – награда за ходенето ни в Чили на конференция, посветена на черните дупки. Клодио, виден чилийски физик, беше уредил чилийските военновъздушни сили да ни закарат за няколко дни до тяхната антарктическа база с един от гигантските си товарни самолети “Херкулес”.

Беше август 1997 г. – зима в Южното полукълбо – и ние очаквахме най-лошото. Най-ниската температура, която бях изпитвал аз, беше –20° F (-28 °С) и се притеснявах ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/31/12 00:45 http://e-vestnik.bg/13766/kosmicheskiyat-peyzazh-i-inteligentniyat-dizayn/