Да си припомниш Пипи в театър „София”

„Извинете, главите за какво са, освен за красота? Хайде да използвате това, което е вътре в тях!”, подвиква начална учителка, докато се опитва да усмири учениците си и да ги настани по седалките в голямата зала на театър „София”. Те са тук заедно с десетки свои връстници, за да гледат постановката „Пипи Дългото чорапче”, авторски спектакъл на режисьора Димитър Стефанов по мотиви от едноименната книга на Астрид Линдгрен.

В постановката участват актьорите Майя Остоич, Юлиян Малинов и Николай Димитров – Коки. В образа на Пипи успешно се превъплъщава младата актриса Силвия Петкова (позната от филма „Лов на дребни хищници”). Непокорна, дива и пълна с енергия, тя изглежда убедително в ролята и успява да грабне вниманието на публиката и да я накара да се разсмее. Сценографията е на Димитър Димитров, музиката – на Владимир Джамбазов.

Новият елемент, отдалечаващ постановката от оригиналния текст на Астрид Линдгрен, е семейна двойка, която иска да осинови Пипи Дългото чорапче. Бъдещите родители, свикнали да живеят в квадрата на установените правила, първоначално са ужасени от характера и поведението на Пипи. Постепенно обаче си припомнят детството и разбират, че тя заслужава да бъде обичана.

Да правиш театър за най-младата аудитория сигурно е голямо предизвикателство. Децата са буквално неуправляеми и трябва да си истински майстор, за да задържиш вниманието им. Театърът се превръща в интерактивно мероприятие - публиката се включва в диалога на актьорите и изразява шумно както положителните, така и отрицателните си емоции. Сигурно е изпитание да завършиш спектакъла, когато към края децата се разделят на два лагера – едните призоваващи за тишина, а другите подвикващи „Искаме да свърши”.

„Пипи Дългото чорапче” обаче е спектакъл и за възрастни. Една постановка за мисленето извън шаблона, за това да нарушаваш установените правила и да създаваш собствени, да мечтаеш и непрекъснато да се удивляваш от живота. „Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна”, призовава Пипи и припомня на всички, които „сами не разбират как се случи така – в чекмедже да затворят своите сърца”, че да си „възрастен” е състояние на духа, а не необходимост.

Прочети цялата новина

Свързани новини: