(http://e-vestnik.bg/)
Франсис Форд Копола: Времената, в които можеше с изкуство да се печелят пари, са минало
Марко Шмит
Франсис Форд Копола е роден на 7 април 1939 г. в семейство на музиканти в Детройт. През 1972 г. американският режисьор постигна световен успех с филмовата адаптация на романа на Марио Пузо „Кръстникът”. През 1974 г. и 1990 г. Франсис Форд Копола разгърна продължението на мафиотския епос в трилогия.
През следващите години Франсис Форд Копола утвърди репутацията си на един от най-великите режисьори на нашето съвремие. От 1963 г. е женен за Елинор Копола, имат три деца. Интервюто е на журналиста Марко Шмит от вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”.
- Г-н Копола, какво все още ви кара да снимате филми?
- Искате да кажете, щом отдавна вече съм богат и прочут? (усмихва се.) Ще Ви издам една тайна: чрез правенето на филми и в напреднала възраст постоянно научавам нещо ново - за света, за хората и за самия себе си. Считам за великолепно, че на моите седемдесет и две години след работа мога да се върна вкъщи и да кажа на жена си. „Скъпа, днес пак научих толкова много неща”.
- Чувствате ли се като режисьор по-свободен сега, отколкото преди? По-склонен да поемате рискове?
- О, аз винаги съм бил малък авантюрист. Никога не съм изпитвал страх да поема риск за нещо - за разлика от повечето босовете в Холивуд. Те не мразят нищо повече от това, да поемат рискове. Но мисля, че правенето на кино без рискове е възможно също толкова малко, колкото правенето на бебета без секс. Има само едно нещо, което не трябва да се подлага на риск: да пропилееш живота си. Много хора на смъртното си легло се вайкат: „Ох, само ако бях направил това или онова!” Това определено няма да се случи с мен - направих всичко, което исках да направя. Още като млад режисьор бях на прав път с филми като „Диалогът” или „Не обичай никога чужденец”. Но тогава, за съжаление, ми се случи най-лошото, което може да се случи на един човек на изкуството.
- А именно?
- Постигнах успех. „Кръстникът” пожъна успех в такава степен, че станах прочут и изведнъж в Холивуд ме приеха за значим. От този момент нататък бях обсипван с оферти от всички страни, за които изобщо не проявявах интерес. Успехът ме отклони за известно време от пътя на експерименталното авторско кино. Като млад идиот, глупашки, не схванах, че босовоте на филмови студиа естествено предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари. Думата „експериментално” в Холивуд вече се считаше за обидна дума. Типовете във фабриката за мечти обичаха най-много касовия филм да се върти постоянно. Случи ми се същото като на Мартин Скорсезе: до днес от нас двамата се очаква да бълваме един гангстерски филм след друг.
- „Кръстникът” рисува по-скоро романтичен образ на мафията. Днес бихте ли инсценирали един гангстерски филм по различен начин? По-близо до реалността?
- Днес не бих правил вече гангстерски филми. За разлика от Мартин Скорсезе аз не съм израснал в съседство с криминални престъпници, а в среда на музиканти. Преди няколко години се заклех да снимам филми само по собствени сценарии и сам да финансирам филмите си. Защото представата, да моля някого за пари или да допускам да ми налагат някоя звезда, за да мога да реализирам един филм, стана непоносима за мен. Научих се да съставям такъв нисък бюджет за произведенията си, че да мога да си го позволя. Не трябва да правя вече никакви компромиси и да давам отчет на никого. В тази връзка днес се чувствам, за да се върнем към втория Ви въпрос, действително по-свободен, отколкото преди.
- Филмите ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2012/02/04